ЧЕТИВО ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ И ПОЛИТИЦИ (ЗАЩО ТЕ, ЗАЩО НЕ И НИЕ?) -
Николай Тилкиджиев
Хората обичат чудеса, особено в страни с твърде неудовлетворяващо нисък жизнен стандарт, какъвто е и българският. Защо ли? Много просто: чудесата „скъсяват” до мигове дистанцията между желанията и тяхното осъществяване, „стопяват” продължителните тежки и мъчителни усилия за постигане на желаното. С чудесата е възможно всичко и то без лични инвестиции, без усилен труд и разход на средства, без нужда от национално-отговорни и некорумпирани водачи... Кой бедняк или изтощен от нископлатен труд служител не мечтае да се събуди от чудото, че е достатъчно заможен?! Българинът е доказал с политическото си поведение колко много вярва в подобни чудеса, които да извърши набързо някой друг - позабравен монарх, народен юнак или дори …ЕС.
А възможни ли са чудеса днес? Защото, как по друг начин да се нарече уникалният икономически бум на Финландия през 1970-те, 1980-те и особено от средата на 1990-те насам? От бедна аграрна страна до 1960-те г. вкл. – днес, през 2007 г., Финландия е сред страните с най-висок жизнен стандарт в света, с над 40 млрд. евро БВП (за сравнение през 1995 г. той е почти наполовина – около 23 млрд. евро); през 2005 и 2006 г. по БВП на глава от населението тя изпревари дори страни-световни лидери, като Германия и Япония. От 2001 г. насам, почти неизменно всяка година, Финландия се обявява за „най-динамична и най-конкурентноспособна икономика в света” (изпреварвайки дори САЩ) по критериите на класацията на авторитетния Световен икономически форум (WEF), както и на други престижни класации (на International Institute for Management Development, UNDP, Information Society Index, OECD и др.).[2]