АСП

В периода след 10 ноември 1989 г. в страната възникват десетки обществени организации, политически партии, околоизборни и идейни коалиции, граждански движения, комитети и клубове. Четири основни характеристики на огромното мнозинство от новосъздадените или “реанимираните” партии и движения свидетелстват, че не всичко с тях е наред.

1. Фактически нелегитимни, неизбрани на конгрес или национална конференция от делегирани представители на членския състав ръководни лица и органи, самоупълномощили се да определят съответната стратегия и тактика през достатъчно продължителен период от време;

2. Съществуване и функциониране на основата на временни правила, без разработен и утвърден от конгрес или национална конференция устав, без ясни организационни принципи и стабилна национална структура;

3. Политическа активност по механизма “стимул-реакция”, липса на отчетливо формулирани политически принципи и цели, както и на разгърната самостоятелна теоретична база, идейно очертаваща и обуславяща конкретните направления на всекидневната партийна практика (социално-икономическа платформа, програми за развитието на най-важните сфери на обществения живот и т.н.);

4. Липса на минимално необходимата ( като елементарно основание за съществуване) или на каквато и да било социална база – организирани членове, разчитащ на най-ефективна защита на своите интереси електорат, идейни поддръжници и симпатизанти.

С присъщите на всички нейни членове и ръководители скромност и самокритичност трябва да се подчертае, че изброените по-горе четири основни характеристики не могат да бъдат отнесени към създаването и утвърждаването на АСП на българската политическа сцена.

Още в края на декември 1989 г. група съмишленици – динамична в разширения си състав, но с непроменящо се ядро, тръгва от първоначално неясната към придобиващата в дискусиите все по-точни очертания идея: да сe създаде опозиционна партия като исторически шанс на онези членове на БКП, които не са били пряко обвързани с тоталитарния режим и не носят никаква вина за трагичното състояние на страната, да се включат активно и организирано в опозиционното движение, да реализират гражданската си енергия за радикална смяна на системата, да участват решително и пълноценно в демократизацията на България.

По онова време вече е огласено ( с Декларацията от 16 декември 1989 г.) раждането на Алтернативното социалистическо обединение – фракция в БКП. Още от първите му дни голяма част от гореспоменатата група, главно млади и висококвалифицирани представители на интелигенцията – социолози, политолози, философи, юристи, икономисти, психолози, журналисти, лекари, физици, архитекти, художници) действа за предварително обмислената цел – организационно обособяване, изграждане на национална структура, утвърждаване на модерни идейни основи.

Първата от тези цели е реализирана на 11 февруари 1990 г. Инициативна група от 30 души (сред които общественичката Мария Варамезова, философите Асен Давидов и Ангел Кондев, икономистът Асен Мичковски, физикът Петър Райчев и др.) обявява създаването на АСП. В учредителната Декларация са резюмирани политическата ориентация, икономическата програма, някои от принципите на организационно изграждане и функциониране. Задачите на Инициативната група са да подготви и разпространи за обсъждане проектите на основните документи;  да организира Първия конгрес на АСП.

Проектите за организационна уредба и Политически принципи са подготвени от експертна група, установени са контакти със съмишленици. На 7 март 1990 г. става съдебната регистрация. Първият й конгрес, състоял се на 10-11 март 1990 г. в София обсъжда и приема организационна уредба и Политически принципи, Конституционна платформа, Икономическа платформа и Обръщение към българските граждани. Избрани са: Политически съвет, Контролно-финансов съвет, председател – Николай Василев, и зам.-председатели – Асен Мичковски и Владимир Стратиев.

В приетото от конгреса Обръщение е прокламирано, че АСП трябва да бъде:

- партия на политически активни личности, които навсякъде и винаги да поемат тежестта на колективната отговорност да действат от името на партията със самочувствието на нейни официални представители;

- партия на безпощадната откровеност и здравия разум, която да не скрива истината за състоянието на България и да не премълчава или украсява конкретните измерения на действителността, запазвайки едновременно с това оптимизма и действайки за по-бързото ни приобщаване към световната цивилизация;

- партия на индивидуалната човешка съдба (за която социална справедливост има смисъл единствено като справедливост за всеки отделен човек,  а интересите на обществото, на социалните слоеве и групи не трябва да засенчват индивидуалните интереси на всички граждани);

- партия на младостта и младия дух (с пряко включване на младите хора в работата на формите на партийна общност, с отказ от изграждането на специална младежка организация към партията като прекомерно идеологизиран и силно манипулиран неин “боеви резерв”);

- партия на преодоляната анонимност и на публичността (с публично осгласяване на всички решения и действия, с предоставяне на конкретна информация за всички грешки и слабости в работата на партийните органи, на техните ръководители и членове);

- партия на критичността и отрицанието (чиито изборни органи са длъжни да се съобразяват с мнението на всеки партиен клуб, секция, член на партията, в чийто печат трябва да бъдат свободно публикувани несъгласията с едно или друго решение, критичните забележки, различаващите се становища);

- партия на социалната хармония (непрекъснато стремяща се към преодоляване на партийността, към отрицание на господството на ограничените партийни интереси във всичките им форми).

Макар вероятно да звучат претенциозно, много от тези пожелания намериха реални превъплъщения. АСП се оформя като сериозна партия, но и не съвсем партия (в истинския смисъл на думата). В нея продължава да властва духът на демократизма, разбирателството, първоначалния безкористен ентусиазъм. Влизането в нея е свободно, без всякакви препоръки, но при съобразяване с мнението на секцията. Напускането на АСП (има и такива случаи) се възприема като естествено явление, нормално идейно преориентиране или специфичен израз на също нормално несъгласие с нейните решения и действия, като това никога не е съпроводено с конфронтации и идеологически епитети.

Всеки сам определя размера на членския си внос. Приходите на отделните секции по правило остават в тяхно разпореждане (т.е. не се подхранва излишно раздут управленски апарат). Всяка секция има право не само на икономическа, но и на политическа самостоятелност (ако не приема решенията на ръководството). В организационната уредба не са предвидени никакви наказания. В рамките на АСП съществуват и действат свободно, с осигурен достъп до страниците на партийния вестник, една фракция и организиран на фракционен принцип Клуб “Позиция” със значителен принос за дискусионните анализи на политическата и икономическата ситуация в България и за търсенето на алтернативни варианти за политическа активност.

След конгреса започва да излиза печатният орган на АСП – вестник “Начало”. Въпреки огромните затруднения от всякакво естество, въпреки общата, засегнала всички печатни издания криза, вестникът не се поддава на конюнктурните печеливши тенденции, преодолява самоцелното комерсиализиране и запазва своето сериозно теоретично и публицистично равнище, характерно за обществения имидж на АСП чувство за хумор, критичния и самокритичния тон.

Изградени са Политическа комисия, Комисия по Конституцията, Комисия по организационната уредба, Комисия по социалната политика, Синдикална комисия, Комисия по екологията, Комисия по образованието, Комисия по научно-техническата политика, Комисия по проблемите на младежта, Комисия по културната политика, Комисия по националния въпрос, Комисия по пропагандата, Редакционно-издателска комисия, Група за политически анализ, Група за социологически анализ, Правна комисия, Финансова комисия и Художествен съвет.

Изработени са и публикувани: Основни виждания на АСП за прехода към пазарна икономика, Аграрна платформа, Икономическа програма (собственост, раздържавяване, приватизация), Някои виждания по проблемите на външноикономическите връзки и външния дълг, Екологическа платформа, Някои основни предложения за образователна реформа, Платформа по националния въпрос и много други програми за развитието на отделни сфери от обществената действителност.

За изборите през юни 1990 г. АСП представя самостоятелна листа с висока професионална квалификация на кандидатите и почтена човешка биография. И най-елементарният сравнителен анализ би очертал достойнствата на нашата листа в сравнение с всички останали, вкл. на партията-гигант. За съжаление (и това съжаление напоследък бива все по-ясно осъзнавано), хората тогава гласуват не за сравнителни анализи, а за цветове. Това, както и редица други обстоятелства (грандиозните манипулации и фалшификации; дискриминационните пропагандни възможности на партиите извън “великата тройка” – БСП, СДС, БЗНС; масираната демагогска атака на управляващата номенклатура, както и некоректното “съюзническо” отношение на нейните внедрени агенти или неволни помощници от опозицията спрямо АСП; неубедеността в тактическата ефективност в самостоятелната изборна активност, накарала огромен брой членове, вкл. и членове на Политическия съвет, и симпатизанти на АСП да гласуват пряко за СДС; традиционното отношение на българското “мълчаливо мнозинство” към интелекта и културата; опитите да се води нормална политическа борба в ненормална политическа ситуация; несъвършенствата на избирателната система и т.н.) не позволяват на АСП да има свои депутати във Великото Народно събрание. По общия брой на подадените за нейните мажоритарни и пропорционални кандидати гласове, тя се нарежда на шесто място от 50 участвали в изборите партии и движения (след БСП, СДС, БЗНС, ДПС, ОПТ), а по неговото съотношение спрямо броя на партийните членове (т.е. по политическия коефициент на полезно действие) – на първо. Впрочем, депутатът Петър Слабаков, избран с листата на СДС, бе член на АСП. Членове стават по-късно и други депутати.

Изборният неуспех не се отразява съществено върху организационните структури и политическата активност на партията. АСП продължава да разработва и актуализира своите програми; подкрепя не на думи, а практически студентски стачки и стачните действия на КТ “Подкрепа”, като по този начин реално допринася за свалянето на президента Петър Младенов, за падането на правителството на Андрей Луканов и за стабилизирането на оредяващите след изборите опозиционни редици; съоснователка е на “Града на истината”, издига инициативата за Граждански съд над виновниците за националната катастрофа и провежда първите му заседания в София и други градове на страната; включва политически представители или експерти в работата на комисиите към Великото Народно събрание, Президентството, правителството, КТ “Подкрепа”, временните изпълнителни комитети; подготвя и внася за обсъждане законопроекти; организира през зимата раздаването на безплатна храна в няколко софийски общини; става инициатор или спомага в определена степен за създаването на множество фирми с чист уставен капитал и за тяхното обединение в Асоциацията на свободните предприемачи “Алтернатива 2000”.

Това е само малка част от извършеното през следизборния период. За съжаление, СДС обръща сериозно внимание на някои от най-важните инициативи, не проявява необходимата настойчивост при категоричното изискване на отговори на многократно задаваните от АСП и засягащи най-болезнено и фатално номенклатурната мафия въпроси: за контролиране и изземване на притежаваното от частни лица оръжие; за запазването и разсекретяването на доказващата извършваните престъпления архива; за откриване и връщане на българските инвестиции в чужбина. Само историята, разбира се, може най-точно да оцени ефективността на действията и да реконструира истината за автентичните мотиви на някои от опозиционните лидери. Но тя може единствено да констатира, не и да компенсира потъпкването на социалната справедливост и почти окончателната загуба на всякакви перспективи за нейното пълно възтържествуване.

На 6-7 октомври 1990 г. е проведен Вторият извънреден конгрес на АСП. Основните обсъждани въпроси са: предизборната кампания и резултатите от изборите; организационното и идейно състояние на АСП; взаимодействието със СДС и другите опозиционни партии и движения. Идейната еволюция на АСП получава теоретичен израз в предложените приети основни принципи на Политическата платформа, в която социалдемократическите ценности (свобода, справедливост, солидарност) отстъпват пред ценностите на либерализма (истина, свобода, творчество), обогатени със стабилна социална политика. Конгресът решава името на партията да бъде променено (по възможност – при запазване на добилата гражданственост абревиатура), но след обсъждане на предложените варианти по секциите и при максимално съобразяване с мнението на всички членове на АСП.

Приети са и някои корекции и допълнения към организационната уредба. Избран е нов Политически съвет, със стария председател Николай Василев и нов Контролно-финансов съвет. На своето първо заседание Политическият съвет утвърждава като зам.-председатели на партията Асен Мичковски и Илиан Шотлеков.

Конгресът взема решение АСП да кандидатства за приемане в СДС не без спорове, но в крайна сметка се запазва от напълно възможното разцепление. Няколко дни по-късно АСП е приета за член на СДС.

На 1 юни 1991 г. се провежда продължението на Втория извънреден конгрес, на което с огромно мнозинство е прието новото име – Алтернативна социаллиберална партия /АСП/.

Промяната, и това е очевидно, не е самоцелна и прибързана.

Организационното състояние на партията се оценява като задоволително. В АСП членуват около 5000 души. Въпреки свободния дух и демократичното устройство, естествено налагните високи изисквания я формират като партия от особен, своеобразно “елитарен” тип. Не става дума за широко разпространената заблуда, че в АСП са приемани само интелектуалци, наличието на добре организирани и чудесно работещи селски и работнически секции опровергава това. Става дума за реално съществуващите критерии за членство в АСП: първо – гражданска активност, инициативност, способност за самостоятелни решения и действия; второ – добър професионализъм (тук няма никакво значение каква диплома имаш или нямаш и в коя област на социалния живот работиш), висока квалификация, авторитет и престиж сред работещите в съответната сфера; трето – хуманизъм, почтеност, неопетнен морал; четвърто – необвързаност с централните управленски структури на тоталитарния режим, непричастност към извършените престъпления и злоупотреби. Тези изисквания обуславят както ограничения обем на членската маса, така и нейното високо качество, нейните социални достойнства.

Членовете на АСП са организирани в реални форми на общност: 138 секции в София и страната, 9 секции в чужбина (Унгария, Чехословакия, Австрия, Германия, Коми АССР), клубове по интереси, фракция, клуб “Позиция”, самостоятелна студентска секция, близо двадесет екпертни комисии и т.н., но реално съществуват и действат ефективно по-малко от половината.

На продължението на Втория извънреден конгрес са обсъдени по-нататъшните действия и инициативи на АСП:

– Активно участие в създаването на Гражданските комитети “СДС” (чиито програмни документи, основни идеи, стратегически и тактически цели, принципи на изграждане и функциониране и т.н. бяха формулирани от лидерите и експертите на АСП в тясно сътрудничество с най-близките ни сътрудници от КТ “Подкрепа”);

– Подготовката на предизборна платформа, социално-икономически, научни и културни програми, пропагандни материали; организиране и провеждане на предизборна кампания; концентриране на всички сили и възможности за спечелване на изборите от опозицията;

– Събиране и обработване на разобличаващата извършените престъпления документация; продължаване на заседанията и разширяване на географията на Гражданския съд над виновниците за националната катастрофа; инициатива за Международния съд над тоталитаризма и диктатурата;

– Укрепване на националната структура;

– Издигане на инициатива за обединяването на всички партии и движения с либерална насоченост в България, първоначално в широк (включващ и партиите извън СДС) коалиционен блок, а в бъдеще, евентуално – в една голяма партия;

– Издигане на инициатива за активизирането и обединяването, в подходяща форма, на разочарованата и деполитизирана българска интелигенция, която е длъжна да поеме своята отговорност за спасяването на родината от катастрофата;

– Повишаване на идейно-информационното равнище на в. “Начало” и преодоляване на трудностите и проблемите около финансирането, списването и разпространението му; подготовка за издаване на списание на АСП, до септември т.г.; издаване на книга с всички платформи, програми и теоретични разработки на АСП като своеобразна досегашна равносметка и за отбиване на спекулациите, че българската опозиция нямала концепция за действие и конструктивни програми за извеждането на България от социално-икономическата пропаст.

Със своята решителност и отстояването на опозиционните идеи, с твърдите си принципни позиции по най-важните въпроси на социалното развитие, с високото качество на своите програми и платформи, с безспорната стойност на идейните си основания и с авторитета и квалификацията на своите членове АСП оказва и очевидно ще продължава да оказва определено влияние върху политическия живот в страната.

 

юни 1991 г.

Проф. д-р Николай Василев

Председател на АСП

 

 

--------------------------------------------------------------------------------

* Текстът е включен в сборника "Началото", 2008, съст. Калин Йосифов, издание на фондация "Желю Желев".

 

 

Виж още за АСП >>>>