В социалната тъкан  на трансформиращото се българско общество са вплетени широк диапазон от сенчести икономически практики. „Икономиката в сянка“ (shadow economy) е най-широко разпространеният вид на неформалната икономика. Според оценките на различни изследователски групи, през 2013-2014 г. относителният дял на „икономиката в сянка“ в България е около 31-32% (Schneider, 2013; Ченгелова, 2013, 2014). Анализът на същността и природата на сенчестите практики дава основание да се направи общата констатация, че „икономиката в сянка“ е обективно детерминиран и присъщ компонент от икономическата среда на съвременните общества, изразяващ се в съзнателно нарушаване на действащи регулации за извършване на стопанска дейност (Ченгелова, 2013, 2014).

В трансформиращото се българско общество сенчестите икономически практики (shady practices) са далеч от това, което би могло да се дефинира като спорадично срещащо се неформално поведение. Напротив - сенчестите практики приемат размери на широко разпространено и получило поради това своеобразна социална „легитимация“ алтернативно поведение (индивидуално и корпоративно) с цел търсене на възможности за извличане на бързи, лесни и максимални печалби. Не можем да упрекнем предприемачите в това, че цялото им поведение е мотивирано от преследването на печалба, защото една от отличителните характеристики на предприемачеството е тъкмо стремежът да се натрупва печалба. В тази връзка възникват поне два методологически проблема. Първо, сенчестите

икономически практики са нелегитимни действия, които се извършват напълно съзнателно и целенасочено с намерението да се извлекат сравнителни предимства и да се попречи на други агенти на пазара за реализиране на ефективно пазарно поведение. Второ, в смисъла на теориите за предприемачеството (Шумпетер, Хайек, Мизес, Дракър) поведението на една голяма част от действащите стопански субекти дори не би могло да бъде дефинирано като предприемаческо, тъй като то в никакъв случай не може да се дефинира като иновативно поведение, „основен двигател на прогреса“ или „фундаменталният

първоначален импулс на търговската промяна” (по Шумпетер). Тук не става дума и за „предприемаческия мениджмънт“ и предприемаческата икономика на Дракър. По своята същност неформалното (сенчестото) икономическо поведение е спекулативно поведение, което използва като свое основание несъвършенствата и пропуските в институционалната среда (разбирана в смисъла на Норт) и оправдава използването на нелегитимни средства за постигане на лични или корпоративни пазарни цели.

Сенчестите икономически практики в България, макар и да са своеобразен наследник на „втората икономика“ от времето на държавния социализъм, са обективно детерминиран продукт на радикалната трансформация на обществото и извършващата се едновременна промяна във всички основни области на социално политическия живот. Този вид нарушения на действащите формални регулации бяха отличителна характеристика на началните години на българския преход, а с времето - вместо да бъдат ограничени, те приеха още по-широки размери и достигнаха нива от 42% през 2010 г.. Впрочем, през 2013-2014 г. се отчете първата позитивна тенденция за спад на сенчестите икономически практики до 31-32% през 2013-2014 г. В контекста на изследването на „икономиката в сянка“ като вид девиантност, тенденцията за намаляване на сивите практики е важна, тъй като може да се възприеме като индикация за настъпващи промени в структурата на общественото мнение за сивите практики.

В контекста на увеличаващите се тенденции на девиантност това ни препраща към основния проблем на трансформиращото се българско общество - състоянието на дълбока и устойчива във времето аномия, с тежки последствия във всички области на социалния и икономическия живот.

Цялата студия -