Трудно ми е да преценя доколко подобна прогноза може да се окаже реалистична, но мисля, че такава радикализация е възможна предвид квази-религиозната същност на екологизма като постмодерно идеологическо направление. Кризата на рационалните утопии от модерните времена отключи появата на два основни типа идеологическа динамика. Първият, възродената динамика на традиционните култури и традиционните религии - ислям, хиндуизъм, протестантизъм...

След като постмодерната философия детронира обективистичния рационализъм на модерния свят като образец за подражание, немодерните - и недомодернизираните общества и общности от незападния свят избраха да се завърнат към своята традиционна идентичност. Всъщност, едва ли това беше предмет на особен избор - те просто нямаше къде другаде да отидат след като модерният запад престана да бъде притегателна цел на развитието. Прибавете заплахите на глобализацията и глобалната поп култура за установения традиционен - обществен и културен порядък и получихте радикализацията на исляма в ислямизъм ... и т.н.

Вторият тип идеологическа динамика се генерира от самите западни общества и тя се изразява в процъфтяването на алтернативни, квази-религиозни култове на различна тематика, обединени около хилиастичната цел за "една нова земя и едно ново небе", след като християнското откровение избледня в епохата на "чиста иманентност" (Мишел Онфре) и всеобхватен материализъм.

Залезът на модерността породи реванша на подтиснатата духовност в движението New Age, в нарастващия интерес към източния мистицизъм и във възникващите социални движения на "идеалните каузи", едно от които е екологизмът. Антикапиталистическите идеологии винаги са съдържали силен квази-религиозен елемент - антитеза на всеобхватния комерсиален материализъм на буржоазността. Социализъм, комунизъм, анархизъм - всяко едно от тези движения има специфичен ъгъл на отрицание на капитализма с обещанието за един нов свят на непреривно щастие. Екологизмът е част от тази традиция, макар, че се осъществява както в ляворадикални, така и в по-консервативни политически формати. Основата на движението е схващането, че съвременната капиталистическа цивилизация вкарва човечеството във все по-голям конфликт с неговата природа, с "майката Земя" и с естествените предпоставки за едно по-добро бъдеще.

Подобно на всички други хилиастични култове, екологизмът непрестанно зове - "Няма време", времето за действие изтича! Ако промяната е все по-спешна, то действията трябва да бъдат все по-радикални.

Какво се случва?

Човешката дейност променя климата и ни води към обозрима катастрофа. Храната е отровена, все по-изкуствена и опасна за здравето ни. Икономическият растеж увеличава купищата токсични боклуци, които убиват планетата като екологична система и дом за хората като био-социални същества. Вместо хармонично разгръщаща се ноосфера (Вернадски), вървим към катастрофата на безмилостно изчерпване на ресурсите на планетата за едно все по-безсмислено състезание между глобалните бизнес котерии, алчни за все по-големи печалби и власт над хората.

Бога ми, аз също вярвам най-малко в две трети от гореизброеното. Проблемът на екологичния радикализъм е, че той няма време и трябва да наложи час по-скоро своята истина като нова глобална социална система. Дори и терорът може да се окаже подходящо средство в един момент и за някои от крилата на движението.

Друг е въпросът, че разрастващото се екологично съзнание през последния половин век наистина променя - понякога неузнаваемо - планетата и обществата в добрата посока. Преди някполко години бях очарован от многогласен птичи хор една сутрин в ... хотел в центъра на Берлин. Все повече са местата, съвместяващи градски живот, чист въздух и нарастващо спокойствие и хармония на външните условия на битието. Все повече индустрии са под силния натиск да изключат присъствието на токсичните си отпадъци от околната среда. Делът на възобновяемата и чиста енергия непрекъснато нараства. И най-важно - мирогледът на бързо нарастващ брой хора необратимо се разширява в посока на осъзнаване необходимостта от природосъобразен и щадящ природата начин на живот.

На пръв поглед парадоксално, но именно разширяващото се екологично самосъзнание може да ескалира допълнително нетърпението и радикализма на тази част от екологичното движение, което да поиска всичко желано днес - тук и сега. Ако се налага - дори и с екологичен тероризъм.