Големия остров

От 1975 г. насам на Големия остров в западния край на Дуранкулашкото езеро се провеждат археологически разкопки на селищна могила от каменно-медната епоха. Дебелината на културния й пласт е 3.50-4.00 м. и в него едно върху друго са разграничени осем строителни нива. В долните две от тях е регистрирано присъствието на носители на последните етапи от развитието на култура Хаманджия, а нагоре следват четири хоризонта от културата Варна. Във всеки от тях бяха открити останки от най-старата каменна архитектура в Континентална Европа.

През 1978 г. на западния бряг на Дуранкулашкото езеро в местността „Нивата” е открито еднослойно селище от вкопани в жълтия льос землянки, датиращи от края на новокаменната епоха. Намереният в него археологически материал позволи типологически да бъде разграничена дълго търсената от специалистите най-стара фаза на праисторическата култура Хаманджия (на практика това е най-древното, установено чрез методите на археологията, население в района на Западното Черноморие и Долния Дунав, 5 250-5 000 г. пр. Хр.).

Южно от това селище през 1979 г. са намерени и първите праисторически гробове. Започват разкопките на най-големия, известен до днес на археологическата наука, праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато от началото на късния неолит (първата фаза Блатница на култура Хаманджия) до края на енеолита (последната, трета фаза на култура Варна), както и други (хронологически по-късни) находки. Оформилият се по такъв начин археологически комплекс "Дуранкулашко езеро" сега има значение на хронологически и културен „еталон" за района на Добруджа, Западното Черноморие и Долния Дунав от последната четвърт на VI хил. пр. Хр. до края на Първото българско царство (началото на XI в. сл. Хр.).

снимка Елена Рашкова