Дуранкулашко езеро

Защитена местност "Дуранкулашко езеро" е разположена в най-североизточната част на България, на около 6 км от границата с Румъния и на 15 км северно от град Шабла.

Защитената местност заедно с прилежащите земеделски земи и морската акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Дуранкулашкото езеро представлява плитък, закрит лиман, заемащ прибрежните ниски части на дълбоките суходолия. В приустиевите части на суходолията са образувани лъчеобразни врязвания на езерото в сушата, по-характерни от които са Ваклински ръкав, Дуранкулашки ръкав, Южна опашка. Най-голямото разширение на езерото е в северна посока. Нарича се Карталийско /Орлово/ блато и по естествен път е отделено от езерото с тясна, почти изцяло обрасла с водолюбива растителност плитчина. В югозападната част на езерото се намират два острова - „Голямата ада” с надморска височина 12.4 и „Малката ада” с надморска височина 4.3 м. Дуранкулашко езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида ендемични, редки и застрашени от изчезване растения и животни. В езерото и прилежащите му територии са установени 244 вида птици, от които 67 са включени в Червената книга на България. От срещащите се птици 123 са видове с Европейско природозащитно значение.

Езерото е едно от петте най-важни в страната места за гнезденето на малкия воден бик, морския дъждосвирец и черночелата сврачка. Макар и в по-малки количества в езерото гнездят още световно застрашената белоока потапница, както и някои други редки и застрашени от изчезване видове птици като голям воден бик и кафявокрил огърличник.

Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica и в близост до Дунавската делта, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по Българското Черноморие. Използва се като място за почивка по време на прелет от розовия пеликан, малкия корморан, както и единични екземпляри голям креслив орел. В по-малки количества, както през зимата, така и по време на миграция са отбелязани тръноопашата потапница и къдроглав пеликан.

Дуранкулашкото езеро е място от световно значение за водолюбивите птици през зимата, главно поради големите струпвания на гъски. Заедно с голямата белочела гъска, тук в значителни количества зимува червеногушата гъска, като почти цялата й световна популация през януари и февруари пребивава в Дуранкулашкото и Шабленското езера, което ги прави едни от най-значимите влажни зони в света. Сред многобройните ята е отбелязана и малката белочела гъска. Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на зеленоглава патица през зимата.

Езерото се обитава от 17 вида риби, като 4 от тях са световно застрашени видове, включени в Червената книга на България. Дуранкулашкото езеро е единственото съвременно находище на дивия шаран в България.

Други представители на фауната, включени в Червената книга са балканската чесновница и видрата. На територията на езерото се срещат редки и застрашени от изчезване растения като българския лен, който е балкански ендемит.

снимка Елена Рашкова