"...Ще защитавам българската позиция, според която e необходимо общоевропейско решение и проява на истинска солидарност между държавите в Европа за разрешаването на проблема." - Бойко Борисов в навечерието на срещата в Берлин.

"...След като ние (Германия) не желаем или не сме способни да защитаваме българската граница, той (Борисов) обаче явно няма друг избор (да отиде в Турция - б.м.) – включително и заради абсурдното Дъблинско споразумение." - Клаус Шрамайер, немски дипломат.

Ако Борисов пледира за общоевропейска позиция по емиграцията за да привлече внимание и пари към каузата за опазване на българската граница - силно се надявам, че ще има успех. Проблем би било ако той самият смята, че подобна обща европейска позиция е възможна на този етап.

За съжаление, такава позиция не съществува и шансовете да бъде постигната са близки до нулата. Германия пледира за система на преразпределителни квоти, които на практика превръщат отговорността за свръх-либералната немска миграционна политика от отговорност на самата Германия в отговорност на всяка страна в ЕС.

Страните от Вишеград, към които все по-плътно се присъединяват Австрия, Хърватска, вече и Сърбия, категорично не приемат квотната система като основа за общоевропейска политика - просто защото не приемат самата идея за масирана миграция от Близкия изток към техните страни. Тези две позиции - на Германия и на Вишеград - са непримирими. Те отразяват два противоположни възгледа за миграцията. Немският - миграцията е основна предпоставка за демографските баланси и балансите на трудовия пазар в Германия, където раждаемостта е сред най-ниските в света. Вишеградският - миграцията е заплаха за хомогенните в етно-културно отношение централноевропейски общества, нежелаещи да допуснат значими ислямски общности на своя теротория.

Италия е близка до немската позиция - поради либералното си правителство и неспособността си да ограничи миграцията през Средиземно море. Испания ефективно плаща и се споразумява с Мароко и Магреба като цяло за ограничаване на миграцията. Затова от Мадрид си мълчат. Франция има нарастващи проблеми с ислямски радикализъм и все по-остър обществен дебат за и против миграцията.

Преобладаващите обществени ориентации в България, както и дългосрочните интереси на страната ни, обитаваща граничната зона между Европа и света на исляма определят естествената ни принадлежност към позицията на Вишеград и Централна Европа - ние имаме мюслмански малцинства и сме заинтересовани техния относителен дял в обществото да не се увеличава.

Такава бе и политиката за ограничаване на бежанския поток на българското правителство до края на 2015 г., когато към София бе отправена покана от страните на Вишеград за съвместна партньорска имиграционна политика и конкретно сътрудничество в опазване на южната граница на Европа - включително между България и Турция.

За съжаление, българското правителство на практика отхвърли поканата.

Пристигането на унгарски и полски граничари може би беше неудобно от гледна точка на това на какво могат да станат свидетели по границата, а и навътре в българска територия.

Затова Бойко Борисов днес спори в Берлин с австрийския канцлер и иска "общоевропейска политика" - въпреки, че не може да не разбира, че там, където няма общ интерес не може да има обща политика. Може да има снизхождение - и някое и друго евро в полза на българските мероприятия по границата. Няма лошо - нека вземем парите.

Но същинската политика в полза на здрава и надеждно охранявана българска граница няма да дойде нито от пледоариите за обща европейска политика в Берлин, нито от молбите пред Високата порта. Тази политика в КОНКРЕТНИТЕ УСЛОВИЯ ДНЕС е възможна само в сътрудничество с Вишеград и балканските съседи на България. Ако г-жа Меркел даде някой лев за това - добре дошло!

във Фейсбук