През 1990 г. бях поканен на годишния конгрес на Американската асоциация по политически науки в Сан Франциско, където в работната група по въпросите на номенклатурата изнесох доклад, в който предложих по-различна от тази на Восленски, Джилас и др. известни автори трактовка. Накратко, защитих тезата, че, като изключим най-висшето ръководство на БКП, номенклатурата под него се състоеше в голямата си част от предприемчиви, амбициозни, делови и адаптивни хора, които просто се възползваха от възможностите, които им предлагаше СЪЩЕСТВУВАЩАТА система.

Твърдях и твърдя, че този тип хора биха действали по същия начин и биха работили за ВСЯКА система, приспособявайки се към нейните изисквания и възможностите за личен успех в нейните рамки. Всъщност това, което стана в България след смяната на системата, напълно потвърди моята теза. Само дето сега не се говори за номенклатура, а за "елит/и/". Това разкрива задълбочено и Лаверн в своята книга - не само по отношение на Иван Кръстев и на неговия Център за либерални стратегии, но и за другите добре познати персони и техните чудновати НПО. На библиофилската страница на последния съботен брой на в. "Сега" в анотацията за книгата е написано и следното: "Оценката на Марк Абелес, директор на Международния институт по съвременна антропология в Париж: "Тази книга води до извода, че българските think-tanks не работят, както те твърдят, в полза на укрепването на демократичните институции...

Те по-скоро участват в присаждането на нови форми на управление извън рамките на демократичната представителност и избори, в пространството на една "сива зона", която смесва частни и обществени, национални и международни интереси".

Какво толкова? Едни наши отворени момчета се ориентират в началото на прехода към "Отворено общество" и други американски работодатели и си заработват парите. Лаверн разказва кои са те, как са станали толкова велики и в какво е величието им. Те не са случайни.

Бащите на Иван Кръстев, Деян Кюранов, Евгений Дайнов и Красен Станчев са от ЦК на БКП. А защо точнсо те? Ами, питайте Андрей Луканов, е отговорът. Трябваше ли да дойде човек от Страсбург, за да посочи: Господа, вие сте купени гласове...

Въпросът не е до 30-те сребърника на тоз и онзи, със здраве да си ги харчат. Въпросът е до по-опасни обеми, в началото на които е националното богатство към 1989 г. и неща като присъствието на българска войска в Ирак. От себе си само мога да добавя към тезата си от конгреса на ААПН за успокоение на измъчените от постоянна тревожност български "антикомунисти" следното: Споко, не ни управляват комунисти, управлява ни "посткомунистически елит" и, казано по-широко, истеблишмънтът, нашият и международният. Le roi est mort, vive le roi /nouveau/!