Milena Fuchedjieva

това е текстът, който не написах, но го е написал райко байчев. от първата дума до последната този текст говори истини. и обяснява защо аз вече не искам да споделям точно какво мисля, особено за политика. 
в българския фейсбук. има две групи хора, два начина на мислене, и двете групи твърдят, че техният е правилен по един крайно досаден и скучен начин. 
аз се променям непрекъснато. потокът от информация ме променя ежедневно. не мога да заставам на твърди позиции вече почти за нищо, защото то също се променя или се е променило докато разбера точно какви са съставките му. има неща, които харесвам в едни лоши хора, както и неща, които не харесвам в едни добри хора :) поставям под въпрос лошите, които всички мразят, както и поставям под въпрос добрите, за които натискът на харесващите ги изисква да си на тяхна страна. пък и да крещиш високо, че те са събитие, явление, промяната и всички останали клишета на които може би вярват само викащите ги. 
свърши времето на ясните разграничения. който не е способен да мисли и да вижда нюанси, или ми говори в лозунги от сорта "този е соросоид, обамист, меркелист" или "този е путинист, тръмпист, орбанист", за мен е стар човек. безнадеждно остарял в един много бърз информационен поток в който сорос, обама, хилари, меркел, орбан, путин, тръмп, дори и бойко борисов, се променят със скоростта му :D
така че, благодаря на райко байчев за смелостта да прошепне, че царят ту е гол, ту е облечен, ту е луд, ту е крайно мъдър, ту ще разруши света, ту ще го съгражда. на мен това не само ми харесва, а ме кара да се чувствам жива. а когато наистина видя, че нещо е промяна, може и да не пестя думи ;)