Тодор Чонов пиеше червено вино мерло
16 август в 20:56 ч. · 
16 август 2015 г. в 20:39 ч. · Plovdiv · 
Сбогом, Радке!

Не я познавах. Преди няколко дни дойде у нас, жена ми й услужила с дребна сума, та донесе парите. Завари ме да си правя цигари от контрабанден тютюн. "И аз, вика, пуша такива, само че ги купувам, евтини са, не си струва домашната манифактура, пък и паля от време на време." 
Изключително контактна и сладкодумна жена, около 50 годишна, облечена чисто и спретнато. 
Питам я от кои хора е, къде живее, мъча се да си спомня някой от моите съученици от тази махала. Оставила семейството си в Павел Баня, върнала се на село да се грижи за възрастната си майка - болна, саката и неадекватна, мозъкът й работи на една фаза.
Въздъхвам. Преди повече от десет години аз така оставих всичко в града и се прибрах на село да изпратя майка ми като човек от този нечовешки свят. Бях започнал една книга на Николай, върната му навремето от Людмила Исаева с много остра рецензия и няколко нелепи редакционни поправки. "Отлагаме книгата, викам му, майка ми има нужда от човек непрестанно до нея, и то не от какъв да е човек, а от близък, от най-близкия." 
"Ти си много добър син! - вика ми Николай. - Днес малцина биха го сторили."
И се започнаха: аптеки, лекарства, болници, линейки, доктори, среднощни бдения, хигиени, готвене, чистене, отопления, осветления, тичане нагоре-надолу, тревоги, очаквания, надежди, отчяния, умора... Викам на мама - дойдох да те изпратя от тоя кучешки свят, те нещата така се объркаха, че не е много ясно аз ли изпращам теб, или ти мен.
Майка ми се усмихва сдържано - ти, вика, така да не говориш!
"Оф, вика жената, и при нас е така! Да вървя, че съм я оставила сама, а мойта сама не може да вдигне чашата, глътка вода не може да пие."
Изпращам я до пътната врата. 
- Чакай малко, викам, ще ти донеса няколко цигари.
- Абе няма нужда, казва жената и ми подава празна цигарена кутия - сложи ги тука.
Изтичах до вкъщи, мушнах 10 лева в кутията и ги прикрих с десетина цигари. - Чао, не ти научих името!
- Радка. Радка се казвам.
Днес църковната камбана удари - даннн, даннн, интервал, данн, даннн! - на жена е. Три удара, интервал, пак три удара - е на мъж, един удар, интервал - е на дете.
- Коя е починала? - питам съседите.
- Оная, Радка, ти сигурно не я знаеш, от Павел Баня е, тук гледаше майка си!
Сбогом, Радке! Ти беше много добра дъщеря! 
Сбогом!


Stephan E. Nikolov
16 август в 19:18 ч. · 
Ердоган вече се скара и с Монголия. Монголия отказа да закрие турския лицей. Тогава Турция поиска да й бъде прададене директора на лицея. Последва също отказ. След това частен самолет с "туристи" отлетя за Улан Батор. Това е група от турските специални сили. Те залавят този директор на лицея в самия център на града и го отвеждат на летището. Но монголската полиция освоободи директора и задържа самолета и групата от специалните сили.
Възбудено е наказателно дело. Доказателства - бол: цял самолет с група от специалните сили.
От инцидента монголското ръководство и обществеността все още не могат да се съвземат. Извършването на силови действия на територията на друга държава е нова, смела дума в дипломацията? :))) Започнаха привиквания и отзоваване на посланици, обаждания по телефона, псувни и крясъци.
Новоизбраният монголски президент-самбист държи първия си изпит във външната политика.


Регина Грош
17 часа · 
оня ден във вторник, имаше атентат пред Уестминстър, помните ли?...днес е петък и вече няма и дума за това - всяко чудо за три дни...добре, че поне свещичките и мечетата ни спестиха...нека да видим, обаче, какво се знае за атентатора и защо темата така скоропостижно изпадна от вестниците...Калид е от Судан, има британско поданство, на 29, живее в Бирмингам в апартамент, на издръжка на данъкоплатеца е, мъчат го да учи за счетоводител, но английският му не е добър и изпада от курсовете...бил дошъл в Лондон да иска суданска виза (?!?) - чакай малко, каква виза, като е от Судан?...и тук ми светва, че той, милият е бежанец, влязал е като дете, или скрит в нечий камион от Кале и няма никакви документи ( вероятно ги е хвърлил) и са му издали набързо британски паспорт...родителите на момчето са си в Судан и се занимават с фермерство...какво излиза от цялата картинка? - идва някой без документи, влиза, дават му документи, издръжка, жилище, опитват се да му дадат професия, а той за благодарност мачка хора!...никак не е справедливо - аз и семейството ми сме минали през всичката бюрокрация, никой и едно пени не ни е дал, отнасяли са се с нас като с второ качество хора, а някой си идва незаконно и отгоре му се изсипва рогът на изобилието - защо?...с какво той е заслужил?...нали всички трябваше да сме равни?...говорете ми после за расизъм.