Път: : Кой кой е : С

отец Христофор Събев

Роден на 3 май 1946 г. в Габрово. Завършва немска езикова гимназия в Ловеч. 
1972 г. – завършва специалност атомна физика в СУ "Св. Климент Охридски" и става учител по физика. 
Работил е в станцията за космическо лъчение на връх Мусала и на Тяншанската високопланинска станция – Алма Ати в Казахстан. 

1980 - 1985 г. – напуска учителската професия и приема монашеството в Арабаконашкия манастир "Св. Богородица". 

1985 г. – завършва задочно Духовната академия в София.

1985 - 1989 г. – работи в различни църкви и манастири на Великотърновска епархия.

На 19 октомври 1988 г. основава Комитет за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности, който е регистриран на 25 декември 1989 г. В него е включен и Християнският съюз "Спасение", чийто председател е Христофор Събев.

1988 - 1989 г. – за дисидентска дейност е лежал в Софийския и Варненския затвор. 

1989 г. – Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности е сред  съоснователите на СДС

Участва в работата на Кръглата маса.

1990 - 1992 г. – депутат в 36-ото НС от листата на СДС.

Има отношение към разкола в Българската православна църква.

През 1995 г. емигрира в САЩ, където получава политическо убежище. Причината по неговите думи /интервю в "Труд" от 15 януари 1999 г./ е, че по времето на кабинета на Жан Виденов  са "му взели храмовете и нямало къде да се служи".

Заселва се в щата Юта. Работи във фирма на гръцки имигранти второ поколение.  В една от стаите на къщата, която му е дадена за ползване, е направил параклис, където причестява и служи литургии. Поддържа отношения с православни, а не с мормони, както се говори в България, дори е имал неприятности в личен план от тях.

От 12 октомври 1998 г. е в България. В следващите години продължава да живее и в САЩ, и в България.

Към 2009 живее във Велико Търново.

По наши сведения работи над сценарий за игрален филм.
Разведен, владее  немски, английски и руски език.

*Още за Хр. Събев - >> към статията

За бденията на Христофор

** Искам да изразя личното си отношение към  Христофор.
Това е нестандартен и честен човек, искрено отдаден на Вярата. Безразличен към йерархията и по детски свободен.
Той е безпомощен в условията на пазара.
Ако сте решили да станете монах - потърсете манастира, където е Христофор, ще имате верен другар.
Ако искате да обиколите Света като странник, поговорете с Христофор, бъдете щаслив, ако отецът тръгне с вас.
Ако имате кауза, за която трябва да застанете на барикада - Христофор ще бъде верният съратник.
Ако разберете, че той има само два лева (или два милиона - няма значение), поискайте му ги за богоугодно или социално справедливо дело - ще ви ги даде.
Ако искате да излъжете някого, нямате проблем - Христофор е на лице и ще ви повярва.
Ако сте ръководител-движение на жп гара и ви предложат за помощник Христофор, категорично възразете.
Христофор не прави разлика между институционално и семейно. За него монетата няма две страни.
Да е жив и здрав Христофор и дай Боже повече хора като него.

Петко Симеонов

 

---------------------------------------------------------

(Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП. Разпространяваше се на принципа "самиздат" сред депутатите от ВНС. В текста не съм внасял никакви корекции - пропуснати са само адресите и телефоните.)

ПОВЕРИТЕЛНО!

СПРАВКА
за йеромонах Христофор Събев -
"председател" на т.нар. "Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности"

Йеромонах Христофор /Христо/ Петров Събев е роден на 3.05.1946 г. в Габрово; българин, български гражданин, безпартиен, неосъждан, разведен, духовник без постоянна месторабота в системата на Българската православна църква /БПЦ/, жител и живущ във Велико Търново.
Произхожда от семейство на служещи.
Баща му - Петър Христов Събев /Маршала/, роден 1908 г. е бивш служител на МВР, член на БКП и признат за БПФК, няма отношение към дейността на сина си.
Майка му - Величка Драгоева Лазарова - Събева е пенсионерка, безпартийна, силно религиозна, съпричастна към неговата дейност.

Още като ученик, под влияние на майка си, Христофор Събев получава религиозно възпитание и се очертава с твърде своенравен характер. През 1972 г., завършил СУ "Кл. Охридски" - спец. "ядрена физика" се завръща във Велико Търново и става учител по физика. През 1980 г. напуска учителската професия, приема монашество и записва задочно Духовна академия, която завършва през 1985 г. До началото на 1989 г. работи в различни църкви и манастири във Великотърновска епархия.

Като свещенослужител развива дейност в разрез със Закона за изповеданията и за себе си създава убеждение за духовник-"чудотворец". Проявява открит стремеж за използуване на нови форми за предизвикване интерес към църквата и религията, демонстративно търси публична изява, като в периода на м. август-октомври 1988 г. във Велико Търново прави опити и провежда религиозни /литийни/ шествия по повод различни църковни празници. За тази си дейност с решение на Синода на БПЦ е преместен в Черепишкия манастир, който самоволно напуска и се завръща във Велико Търново без назначение на работа.

Събев може да бъде охарактеризиран като своенравна, конфликтна личност, склонна към предизвикателни действия, изключително славолюбив, с мания за величие. Притежава добра обща култура, но няма правилна политическа ориентация и има отрицателно отношение към съществуващия в страната социалистически строй. Силно религиозен и фанатично настроен, няма обективна представа и разбиране за ролята и мястото на църквата при социализма.

Йеромонах Христофор Събев се явява основен организатор и движеща сила на т.нар. "Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности" за регистрацията на който през м. март т.г. внася документи в Районния съд - Велико Търново. Като "председател" на въпросния "комитет" Събев поддържа връзки с българските секции на вражеските радиостанции и представители на враждебно настроената емиграция, на които предава клеветническа информация за дейността на "независимата" религиозна организация и от които получава указание за активни действия. Осъществява контакти с дипломати от посолствата на САЩ, ФРГ, Франция и Холандия, на които също предава материали за своята дейност, хули социалистическата действителност и афишира желание да се бори за въвеждане на "американската демокрация" в нашата страна.

Събев поддържа активни връзки с ръководителите на останалите "независими" структури, като с тях координира дейността си и планира съвместни мероприятия. Предприема опити за разширяване на членския състав на "комитета" като се ориентира към обучаващите се в учебните заведения на БПЦ и свещенослужителите с негативно и нелоялно отношение към народната власт. Търси и осъществява контакти с български мюсюлмани  и вярващи от протестантските секти  с оглед превръщането на т.нар. "комитет" във всеобщо религиозно движение, крайната цел на което е създаване на легална опозиция на религиозна основа и "Християндемократическа партия".

Прояви жив интерес към процесите сред мюсюлманското население в страната и подтикна група от Казанлъшко към провеждане на гладни стачки и поставяне на националистически искания.

За тези действия по чл. 321 ал. 2 и чл. 273 от НК йеромонах Събев бе привлечен като обвиняем по следствено дело, което предстои да бъде внесено за разглеждане в съда.

След промяната на мярката за неотклонение и освобождаването му от предварителния арест, йеромонах Христофор продължи активното си участие в т.нар. "Комитет". Обмисля вариант за получаване на политическо убежище и изнасяне на дейността на "комитета" зад граница, като за целта осъществи контакти със западни дипломатически служители акредитирани в НРБ.

Особено активно Христофор Събев се изяви в дните на провеждащия се в столицата "Екофорум", като взе участие в паралелните мероприятия, организирани от "неформалните" структури. По негово настояване т.нар. "комитет" също проведе съвместно с другите "неформали" свои паралелни мероприятия - две религиозни служби в памет на загиналите от екологичните катастрофи. Установи множество контакти с акредитирани за "Екофорума" чуждестранни журналисти, включително и с Румяна Узунова, на която даде интервюта с клеветнически и антисоциалистически характер.

София, 4.11.1989 г.