Отец Любомир Попов е един от най-уважаваните свещеници във Варна и винаги е откровен за състоянието на Българската православна църква. Ръкоположен е през 1978 г., а от 1982 до 1998 г. е протосингел към Варненска митрополия. От 1998 г. насам е енорийски свещеник. Преподава и в катедра Богословие на Шуменския университет, където е хоноруван асистент.

Въпреки че през 2003 г. беше изгонен от храма „Св. Атанасий“ и  низвергнат от църковен съд при Варненската и Великопреславска митрополия, той остава един от най-уважаваните божи служители не само в града, но и в страната. След изгонването служи в зала, пригодена за църква, където продължават да се стичат хора от всякакви среди и възрасти. Според о. Попов причината за изгонването му от храма е спор с Варненския митрополит Кирил около избираемостта на свещениците: "... владиката реши да ме премести. Това беше очевиден каприз, защото аз си вършех работата и това го потвърдиха миряните, които ме подкрепиха. Аз му казах, че няма право да ме мести, както и Синодът няма право да мести него от епархията, защото и двамата сме поставени на изборен принцип. Владиката ми каза, че аз реално не съм избран. Това е така, защото по комунистическо време не се провеждаха избори. По тази логика обаче и той не е избран, избори се проведоха, но аз присъствах и знам как го поставиха. „Избирането“ на Кирил беше като на Тодор Живков" - разказва в интервю за е-vestnik отец Попов.

Бил е депутат във Великото народно събрание. Не принадлежи към никакви алтернативни синоди и други църкви. Познава и се вълнува от проблемите на БПЦ, и не се страхува да говори открито за тях.

След изгонването му негови последователи подадоха персонални жалби до Страсбургския съд заради нарушение на граждански и човешки права. На 22 януари 2009 г. съдът отхвърля две от жалбите и уважава едната (за нарушено право на вероизповедание) и дава тримесечен срок на спорещите страни да постигнат извънсъдебно споразумение. Същия ден Светият синод излиза с официално обръщение, в което критикува намесата на съда в Страсбург в каноничните дела на Българската патриаршия.