Стоян Иванов

Преди години двамата ми дядовци (лека им пръст), останали да живеят на преклонна възраст при децата си (над 85 бяха и двамата), взимаха по един стол в началото на лятото и излизат към 8 - 9:00 (или по-рано) на "припек". Седят си хората, припичат се, чат-пат четат вестник, чат-пат пият кафе или друго. Седят и гледат в нищото. Гледат напред. Не говорят. Седят и гледат. Минавам покрай тях: "добър ден" - "добър ден деде, как си?" - "Ок. бързам!". Връщам се вечер или нощ, вече не са там. Отбивам се при майка ми и питам: 

- Как са старците? 

- А, добре са - казва тя - цял ден мълчат. Мълчат, и си седят. Към 18:00, дедо ти Стойне стана и каза: "Свато, добре си поговорихме, ама аз ще ходя да вечерям, уморих се!".

Та така...

Хората бяха достолепни и мъдри. Гордея се с тях!

Винаги ми се е струвало добра идея разговора да е в същия дух на разнообразни, злободневни или адски наболели теми, чисто интуитивно...

Екскюзе моа :)