ЮГОСЛАВИЯ -   Държава на "триименния народ", появила се в края на Първата световна война в резултат на разпада на Австро-Унгария и вътрешнополитическите настроения сред словенци, хървати и сърби. Романтичната идея за "един народ с три имена" при всеобщо въодушевление довежда до обявяването на 29 октомври 1918 година на Държавата на словенците, хърватите и сърбите. Интересите на великите сили внасят своето уточнение - това е Кралство на сърби, хървати и словенци. Доминацията на сърбите, международно призната и институционално утвърдена в изграждането на новата държава, скоро довежда до разглеждането на Югославия като тържество на великосръбския шовинизъм. В самия Белград се шири шегата за "Югославия от сърби и чужденци".

От 1929 година Кралството се преименува на Югославия. Македония е Южна Сърбия, а сърбизацията на нейното население е постоянна политика.

Започва Втората световна война. Югославия е притисната от Германия и предлага на Хитлер цената за своя съюз с райха: включване на Солун в границите на Югославия. Дучето обаче решително не е съгласен и преговорите замират. САЩ и Англия предупреждават, че включването на Белград към Тристранния пакт ще доведе до разпадане на Югославия. На 25 март 1941 година правителството подписва протокол за присъединяване към Пакта. Обещан е Солун. През нощта на 26 срещу 27 март обаче е извършен военен антихитлеристки преврат от група офицери, подкрепяни от САЩ и Англия. На 6 април немските самолети бомбардират Белград, на 17 април е подписана безусловната капитулация.

Емигриралият в Лондон крал Петър ІІ заедно със задгранично правителство остават за кратко време носители на югославскта държавност. На окупираните територии действат части от редовната армия, начело с военния министър Дража Михайлович, които са верни на това правителство. 

Но успоредно с емигрантското правителство и независимо от него действа Тито, който създава партизанската армия (ЮНОВ). Скоро ЮНОВ установява контрол върху една пета от територията на Югославия. Немците държат дивизии срещу него. Никъде в Европа не се води такава война. На 29-30 ноември 1943 година в град Яйце на втората сесия на Антифашисткото вече за народно освобождение на Югославия са взети решения за бъдещото федерално устройство на държавата и Тито е обявен за маршал.

Тогава е препотвърдена постановката за създаване на Македония като федерална република, която трябва да обедини трите дяла Пиринска, Егейска и Вардарска в състава на Югославия. Издигната е тезата за македонската нация.

Не само за Македония, преди края на войната има визия за бъдещето на Балканите. Тито и неговият екип, с пълното съзнание за своите изключителни бойни заслуги, започват да се стремят към обединението в една федерация на Югославия, България, Албания. Към тази тройка се обсъждат Румъния, Гърция, дори Унгария. Образът на свръхдържава, която е наследник на Австро-Унгария, има за столица Белград и за водач Тито, вдъхновява югославския елит.

След войната, при мирните преговори, в които България е в неизгодна позиция като съюзник на хитлеристите, югославската дипломация защитава българския суверенитет. Освен това югославската страна силно редуцира репарационните задължения на България. Тези два факта на дружелюбие са повлияни от преговорите за федерация, но така или иначе съществуват.

 Няколко години след войната настъпва разрив между Сталин и Тито. Причините за разрива са свързани с отказа на югославското ръководство и най-вече на самия Тито да приемат лидерството на Сталин и Съветския съюз. Тито е знаменита фигура след войната. Значително по-млад от Сталин, водач, който се е проявил и в битки, раняван, контактен, обаятелен, образован, той добива европейска популярност. На Запад започват да го виждат като съперник на Сталин в лидерството на световното комунистическо движение.

Един от епизодите в разрива със Сталин е свързан с окупацията на Албания от югославската армия. Сталин принуждава Тито да изтегли войските си. Постепенно конфликта се задълбочава и прераства в независимата политика на Тито, която е заклеймена от Москва като ревизионизъм. В смисъл, че Тито е направил ревизия на марксизма и поради това не е автентичен марксист. Това за началото не е истина. Тито действа изцяло по сталински образец. Но след разрива с Москва той е принуден да търси съюзници на Запад. Тогава прави реверанси към тези, които му помагат. През юли 1949 година Тито затваря границата пред гръцките партизани. Ще припомня, че от 1946 година в Гърция се води гражданска война, към чието начало българо-югославската идея за Балканска федерация, включваща и Гърция, има съществено значение. Без отворените за партизаните граници на Югославия и България, тяхната война е обречена.

Започва дългият път на югославския комунизъм. Той се оформя като алтернатива на съветския модел, но си остава безплоден. А държавната идея, крепяща Югославия, изтлява при смъртта на Тито. "Триименният народ" започва да търси своята държава.

След поредица от войни между отделните републики от 1991 до 2002, Югославия се разпадна. Възникнаха самостоятелните държави – Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Македония. Населената с албанци провинция на Сърбия - Косово, обяви независимост.