Maria Karagiozova Stankova
30 април 2016
В къщата има бинокъл. Много добър. Цайс. Сутрин стоя на кухненския прозорец, пуша и наблюдавам внимателно животинския свят. Вчера бях свидетел на истинска мелодрама.
Двойка щъркели долетяха. Предполагам, че от Африка, щото няма откъде другаде. Единият кацна в нивата /десет пъти изорана и три пъти наторена/ и легна на земята. Другият направи няколко кръгчета и се приземи до партньора си. В същото време, човекът с нивите отново ореше с трактор. Чест му прави, че спря и остави щъркелите на спокойствие. Добре, ама двойката ястреби, която живее в горичката, като съзря легналия щъркел, веднага закръжи над него. Щъркелът дори не си вдигна главата.
Тъкмо реших, че ще се намеся и партньорът щърк изпъна шия, вдигна глава към ястребите, разпери криле, започна да пляска и да се вдига на около метър от земята. Каца, вдига се, каца, вдига се и ги изгони.
Час по-късно, измореният щъркел се изправи и полетяха. Полетяха така спокойно и уверено, така красиво, че се разревах.
А се разревах, щот нервите ми са опънати до скъсване.