Dimitar Ganchev

Ще го напомня малко преди изборите, но ще го напиша и сега, за да имаме време да го осмислим:

Знаете ли, че парламентарните избори всъщност са регионални, на практика квартални? Изборът за мажоритарен кандидат се прави във всеки отделен район с около 30 000 жители. В големите градове това означава във всеки отделен квартал.

Люлин 4 ще имат един набор кандидати, Люлин 10 - друг. Младост 4 - трети. Ако живеете в Люлин 4, вие ще трябва да си харесате (или пък не) точно този кандидат, който партиите са издигнали в Люлин 4. Онези от Младост 3 не са за вас - колкото и да ги харесвате, вие нямате право и възможност да гласувате за тях. Вашият избор е между двамата, които са издигнати от ГЕРБ и БСП именно в Люлин 4.

Продължавате ли да смятате, че изборът е мажоритарен?

Ако да, помислете и върху следното.

ГЕРБ в Люлин 4 събира 35%. БСП - 25% (примерно, ама то си е толкова и в действителност). На втория тур, дори ако задължително трябва да има два тура, ще отидат тези двамата. Само и единствено тези двамата. Няма трети. Да напомня, че онези от Младост 3 или пък Кърджали не се отнасят за вас, живеещите в Люлин 4. На втория тур вие ще имате избор от точно тези двамата, които двете най-големи партии са регистрирали в Люлин 4.

Още ли смятате, че изборът ви е мажоритарен?

Ако да, помислете и върху следното.

В Люлин 4 ще спечели ГЕРБ, понеже с техните 35% са най-голямата партия. Вероятността всички останали (които теоретично заедно събират 65%) да се обединят и да гласуват за БСП е нулева. Във Великобритания (която има подобна избирателна система, но само за едната камара), има случаи, в които вторите се договарят да гласуват за третите, понеже третите не искат и да чуват за вторите (по дефиниция, иначе щяха да си гласуват за тях). Но това става договорено от местните политически лидери, а не спонтано от населението. Населението спонтанно си гласува за своята си партия или за най-близката от политическия спектър.

Възможно е на национално ниво да има някакво желание от страна на примерно половин милион човека да си дадат гласа за втория, за да попречат на ГЕРБ да вземат *всички* места в парламента, но няма никакво значение какво ще се случи на национално ниво. Важно е какво ще се случи в Люлин 4. За да се промени нещо там, трябва от 20-те хиляди гласуващи (защото не гласуват всичките 30 000), 10 хиляди да си променят някак мнението. Вие сериозно ли смятате, че това е математически възможно? В Люлин 4 ще има максимум 1000 човека, които ще гласуват с някакви "трети" съображения, останалите ще си гласуват според партийната повеля. И ГЕРБ ще спечели мястото. Да напомня, че за Люлин 4 то е едно единствено. Не е както досега - 5 за едните, 3 за другите. Люлин 4 избира само ЕДИН, между Пешо от ГЕРБ и Гошо от БСП. И ще избере ГЕРБ - ако някой смята друго, аз съм склонен да спечеля неговия залог, колкото и да е голям.

В крайна сметка ще се случи следното: всички клетки от по 30 000 човека (наричат се "едномандатен избирателен район") ще бъдат спечелени или от най-големия на национално ниво (ГЕРБ) или от най-големия на местно ниво (в Кърджали това е ДПС, в Дупница братя Галеви избягаха, но все ще намерят кой да им издигне кандидата).

Така че имайте предвид какво означават "Мажоритарни избори". Това не е избор между тези хора, които най-много ми харесват, защото аз нямам право дори да избирам между двама души от моята партия (защото ще са издигнати в различни квартали), а вероятността харесваният от мен човек да се падне в моя квартал е 0.4% (1/240).

Може много да харесвате Митко Ганчев, но той би могъл да се кандидатира само в Дианабад (или само в Изток, все едно) и ако живеете другаде - сори, но няма как да гласувате за него. За да бъде избран, Митко трябва да събере 10000 гласа само и единствено в Дианабад. Сериозно ли смятате, че това е възможно, освен ако не е издигнат от ГЕРБ? Ако изборите бяха национални, Митко със сигурност ще спечели 10000 гласа, колкото "струва" едно депутатско място, но не са национални, квартални са. А в един отделно избран квартал, нито един човек не би могъл да събере гласовете на повече от половината жители, освен ако не е издигнат от най-голямата национална или най-голямата местна партия.

Отделно от това, смятате ли, че след като имат право само на един единствен човек в Дианабад, ГЕРБ / БСП / you name it ще поемат риска да издигат И непартийни кандидатури? Напомням, че при мажоритарни избори няма второ място в листата - влиза само и единствено първия и поради това листата е само от един човек. Този човек ще е изключително ценен за всяка партия и тя ще си сложи там партиен човек.

В действителност ще избираме само между *единствения* кандидат на ГЕРБ и *единствения* кандидат на БСП в нашия квартал, защото избирателните райони са РЕГИОНАЛНИ.

Помнете това до референдума, когато пак ще го напомня за всеки случай.