В България неговата катафалка е с ремарке

Спомените от първо лице на Петко Симеонов, известен български учен, писател, политик, съучредител на Съюза на демократичните сили,споделени пред "Хипотези":

- Г-н Симеонов, кой е най-яркият ви спомен от 10 ноември 1989 г. и дните преди това, шествието на 3 ноември на "Екогласност", въобще всичко, което бихте включил в свой документален разказ за онова време?

- Знаете, че шествието на "Екогласност" беше предхождано от събиране на подписи в градинката пред "Кристал" (това е градинката, където е паметникът на Стефан Стамболов) срещу проекта на правителството за отклоняване на изворни води на Места... Шествието беше, да се връчат в Народното събрание подписите срещу този проект, за да бъде той прекратен. За всички обаче беше ясно, че се подписват не срещу проекта "Рила-Места", а срещу правителството.

В тоталитарното общество се правеха такива подмени. На профсъюзно събрание се избира не одобреният от ГК на БКП председател на местния профсъюз, който може да е добър човек и наистина да е най-подходящ. Избира се някой друг, като по този начин "трудовият колектив", както се казваше тогава, показва среден пръст на Градския комитет.

Та значи, събират се подписи срещу "Рила-Места". Минават граждани, виждат закачените табла, поставената маса, разтворените тетрадки, питат какво е това и им се обяснява. Самите подписи се събираха от "Екогласност", а от Клуба бяхме поели ангажимент да поемаме дежурство около масата. Да не са сами. Бях от дежурните.

Гражданите разбираха за какво става дума и се подписваха, други подминаваха.

Присъствал съм как видни днешни демократи идват, разглеждат с любопитство подписката и си заминават. Не се подписват. Дори един, който по-късно стана депутат от СДС и изявен борец срещу комунизма, също отказа.

Милицията спря подписката. За това се знаеше. Беше сутринта на 26 октомври, вървяхме по "Раковски", отивахме с масата и таблата към "Кристал", надойдоха млади момчета – борчета, и започнаха да качват в докарани минибуси активистите на "Екогласност". Търкаляха по уличното платно хората, беше си борба. Александър Каракачанов се беше хванал с ръце и крака за светосфара на пресечката с Патриарха, онези го дърпаха. Деян Кюранов, як и трениран, бая се опъна...

От Клуба вървяхме отзад на двадесетина метра с Борис Спасов. Така се бяхме разбрали – ние от Клуба ще бъдем свидетели, че активистите на "Екогласност" са били нападнати непредизвикано. А иначе – минувачи по улицата. Питат какво става, ние обясняваме.

Спря се един и започна да задава повече въпроси. Нямаше тайни. Казах му какво става. "Мога ли да се подпиша против този проект?" – ме пита. Момчето, което носеше куфарчето с подписите, отказа – "Трябва да прочетете за какво се подписвате, после ще ни обвинят, че подлъгваме хората." Мъжът, обаче бързаше, нямаше време да идва в "Кристал". Аз извадих от чантата си тетрадка и му казах – подпиши се тук. Запита ме човекът дали да пише адрес и ЕГН. Казах му, чяма нужда. Останал съм с впечатление, че беше от Дупница. Цялата подписка по-късно изчезна в Народното събрание, но аз пазя единственият оцелял подпис.

- Анализатори все още спорят "смяна" или "подмяна" на режима се случи тогава, вие как бихте дефинирал случилото се?

- Цялото общество се смени.Всичко е различно. Чувствам се като в чужбина. Предполагам не само аз.

Стана сделка – управляващите, без въоръжена съпротива, трябваше да се съгласят за пълна промяна на правилата на политическата игра, срещу възможността да забогатяват. Комунистическите вождове бяха купени! Това е мирният преход – власт срещу богатство. Преходът започна с корупция и продължи с нея. Не сме го измислили ние.

Далеч преди политическото рухване на комунизма, неговите лидери са били подкупени.

- От кого?

- От тези, които имат пари.

- Защо никой не празнува на 10 ноември? А трябва ли?

Не мога да преценя. След сто години ще мога да ви отговоря.

- Според вас, как се случва демокрацията днес у нас?

- Демокрацията е такава, каквито сме ние. Присъствайте на събрание на жилищен вход, където всички са собственици. Всички са равни. Има пълна демокрация. Поставете елементарен въпрос – кой да сменя електрическата крушка в асансьора?.. Следва дискусия и гласуване. Добре е, че все пак сме напреднали, събранието завършва без кръвопролития. Такава е българската демокрация.

Говори се за изборните машинации... Прощавайте. В изборите вземат активно участие мужду 50 и 100 хиляди души. Как си представяте такава мащабна конспирация?.. От 1990 година насам на всички избори има страхотни неуредици – в списъци, в броене на бюлетини, в приемане на протоколи... Това сме ние и сме такива. Освен това се увеличава броят на неграмотните, изборните документи се усложняват, недоверието между партизаните по секции и разни комисии, до централни партийни ръководства, непрекъснато расте.

Това се подклажда и от медиите. Има стара приказка – не е новина, ако куче ухапе човек, новина е, ако човек ухапе куче. У нас се извършва трансформация – няма новина, ако всичко е чисто и ясно, има новина, ако има мръсотийка...

Ако няма, се измисля или раздухва. Сеир да става.

Няма анализ, мислене, има шоу. Реклами. Пари капят.

- 26 години след онзи пленум в БКП валят призиви да спрем да си измисляме "герои", които са свалили режима, правилни ли са подобни отрицателни апели?

- Какви герои? Имаше общоевропейски процес на рухване на комунизма. Неизбежно щеше да рухне и у нас, с лидерството на едни или други лица. Ние не сме с мащабите на Китай, за да сме носители на различен модел в центъра на Балканите.

- Какво остана неразкрито за онова време, но е важно и трябва да знаят младите хора, които избират да живеят у нас?

- Остана неразкрито важно нещо – разказът за годините преди, по време и след промяната е нещо, различно от онова, което наистина беше. Шмекерът и наглият е победител в живота. В България неговата катафалка е с ремарке.
 
Интервю на Аделина Делийска

http://hipotezi.com/