В много голяма степен, профилът на въоръжените сили на сирийските кюрди е сходен с този на ИДИЛ. Става въпрос за многонационална компания, около чието ядро - Частите за народна защита (ЧНЗ), е разположен един чуждестранен контингент, разделен на множество бойни единици, формирани преди всичко на езикова основа. Генезисът на последните влияе върху структурата, върху тренировъчната подготовка и най-вече върху последвала им полева дислокация.
Чужденците в ЧНЗ са разделени на две отчетливи групи. Първата е тази на редовно изпратените военни части от западните държави, техни съюзници. Те са предимно композирани от специални части, военни инструктори и разузнавачи. Втората са доброволците, които официално нямат връзка с командването на първия контингент. Всички чужденци са дислоцирани в региона, който се простира между град Манбидж, в източната част на провинция Алеппо и селището Маликия, в североизточната част на провинция Хасаке. „Кантонът” Афрейн, който се намира в северната част на провинция Алеппо, е единствената част от кюрдската „федерация” в Сирия, в която няма разположени чуждестранни войски. Вероятно, причината за това е, че той се намира на запад от река Ефрат, определен като „червена линия” от Анкара за присъствието на кюрдски бойци в Сирия.
Най-големият чуждестранен контингент, взаимодействащ с ЧНЗ е американският, чиято основна компонента са специалните части. Понастоящем той е разпределен в седем военни бази. Първата е тази, намираща се на военното летище Рамилан, на изток от град Камишли. Става въпрос за бившо летище на сирийската селскостопанска авиация, адаптирано от американските ВВС да приема възможно най-голям брой хеликоптери. Втората база се намира в село Мабрука, на запад от град Камишли. В нея са дислоцирани около 100 военнослужещи от американските специални части. Третата база е в пограничното село Тел Бейдар, което е известно с археологическите си разкопки. То е ситуирано в северната част на провинция Хасаке.
Съоръжението също е пригодено за кацане на бойни хеликоптери. В същото време там има тренировъчен полигон за новопостъпилите във въоръжените сили на ЧНЗ, както и за бойци, от съюзнически на ЧНЗ, арабски и християнски милиции. Според местни източници, поради интензивното използване на многофункционалната база, американското командване постоянно разширява тази база. В град Айн Иса, който е на север от Ракка, сирийската столица на ИДИЛ, е построена четвъртата база на Пентагона в Сирия. В нея е дислоциран е най-големият американски контингент в тази арабска държава – около 400 войника от специалните части.
Изграденият от известната френска компания „Лафарж” циментов завод в планинския регион между градовете Айн Иса и Кобане приютява петия американски военен контингент в Сирия. В момента кипи усилена работа за превръщането на площадките на фабриката в тренировъчни полигони и в летище за хеликоптери. Шестата точка, в която са дислоцирани около 200 служители на Пентагона е известната база в селището Тел Абияд, намираща се на север от Ракка. Вероятно от нея ще започне втората фаза на операцията „Гневът на Ефрат”, както се наричат военните действия за превземането на сирийската столица на терористите от ИДИЛ. Последната база е тази, която е построена в един от най-важните кюрдски „кантони”, а именно Кобани, ситуирана в североизточната част на провинция Алеппо. В нея има най-малко 300 американски военнослужещи.
Втората държава, която изпрати свои контингент в регионите, контролирани от ЧНЗ, е Франция. През юни 2016 г. правителството в Париж взе специално решение по този въпрос. Това стана по време на битката на ЧНЗ срещу ИДИЛ за стратегическия град Манбидж. Според френски военен източник френски военнослужещи са давали съвети на кюрдските бойци по време на продължилата повече от два месеца (юни – август 2016 г.) битка за този сирийски град. В свое изявление за френските медии министърът на отбраната Жан-Ив Лодриян отбелязва, че изпращането на френски специални части не е свързано с присъствието на многоброен френски контингент в редиците на ИДИЛ. Източник в Париж допълва, че Франция винаги би изпратила свои военни в Сирия, дори и да нямаше, нито един френскоговорящ джихадист в тази арабска страна. Трудно е да се даде категорична оценка какъв е броят на френските военни в Сирия. Повечето специалисти са на мнение, че той не надвишава 100 души. Според местни източници мнозинството френски военни експерти са от Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE). Техните действия, за разлика от тези на американските им колеги, остават далеч от камерите, но основните им задачи са разузнаване и провеждане на операции за освобождаване на заложници. Местни наблюдатели предполагат, че Франция също обмисля да създаде своя постоянна база в региона. За целта тя е избрала платото Машна Нур, което се намира в близост до град Кобане.
Според военни специалисти в контролираните, от сирийските кюрди, региони действат британски и немски военнослужещи. За разлика от американските и френските им колеги техният бой е повече от символичен. Счита се, че членовете на кралските британски въоръжени сили са девет души и нямат постоянна дислокация. Те са в постоянно движение из Сирия и дават военни и логистични съвети на бойците от ЧНЗ, които влизат в реални бойни действия. В същото време присъствието на немски военни не е потвърдено, въпреки че през юни 2016 г. сирийското министерство на външните работи осъди „присъствието на френски и немски специални части на сирийска територия.” Според Дамаск това е „откровена и необоснована агресия срещу суверенитета и независимостта на Сирия”. Берлин веднага отрече обвиненията и заяви, че „информацията е невярна, а нападките – безпочвени”.
Вторият голям чуждестранен контингент е този на доброволците. Те са стотици и са организирани в т.нар. „Международна бригада на свободата” (МБС). Въпросната част е дислоцирана в град Манбидж. Бойците на МБС са от цял свят като по-големите групи са граждани на САЩ, Франция, Великобритания, Австралия, Канада, Източна Европа (наскоро бяха задържани от Турция двама чехи), Африка и други. Общото между тях е, че идеологически принадлежат към левия политически сектор и мнозинството възприемат участието си в битките на ЧНЗ като „борба срещу диктатурата на Башар Асад и срещу фашистите от ИДИЛ”. Според кюрдски медии чужденците определят себе си като „доброволци – социалисти, решили да се присъединят към световното националноосвободително движение, за борба срещу фашизма, за победата на социализма и революцията в Кюрдистан.” Повечето отбелязват, че „посвещават своите усилия за разгрома на ИДИЛ и са готови да жертват живота си.”
ЧНЗ осигуряват оръжие, униформи, подслон и храна на доброволците. В същото време командването на кюрдската милиция не гарантира им заплати, както и пътните разходи, от и до родината, остава за сметка на самия доброволец.
МБС е разделена на две роти, съгласно езиковия критерий. Първата се нарича „Боб Кроу” и обхваща англоговорящите. Тя е приела името на известния английски синдикалист Роберт (Боб) Кроу, генерален секретар на британския Национален съюз на работниците в железопътния, морския и автомобилния транспорт (RMT). Починал през 2014 г., той определя себе си като комунист. Кроу беше една от водещите фигури в кампанията „Не на ЕС, Да на Демокрацията” в Обединеното кралство. Огромната група бойци в тази рота са британците, но към тях са присъединени американци, австралийци, ирландци и канадци. Мнозинството от членовете на „Боб Кроу” са изпълнили предварително зададените логистични изисквания за присъединяването към военната част. Все пак има такива, които никога не са държали оръжие. За тях има създаден специален тренировъчен лагер от месец февруари 2016 г., изграден в близост до Кобане. Според някои местни източници инструкторите са единствено кюрдски бойци с богат военен опит. Според други към тях веднъж в месеца се присъединяват и американски военнослужещи.
Бойното кръщаване на ротата „Боб Кроу” е през месец август 2016 г. Нейните членове се присъединяват в последните дни в битката за стратегическия град Минбадж. В момента англоговорящите доброволци са дислоцирани в този град, готвейки се за участие в битката за друг стратегически град – ал Баб, който е под контрола на ИДИЛ. В същото време стана ясно, че международната коалиция отказва да осигури въздушен чадър за ЧНЗ в битката за ал Баб. С това се отправя ясно послание към кюрдите и техните съюзници, че този град е планиран да падне в ръцете на протурските милиции, участващи в, подкрепяната от Анкара, операция „Ефратски щит”.
Втората рота, по подобие на първата, е наречена също на виден представител на западноевропейско профсъюзно движение. Бойната част на френскоговорящите доброволци е приела името на Анри Кразуки, бивш генерален секретар на Общата конфедерация на труда (CGT). Той е виден участник-комунист във френската съпротива през Втората световна война. През 1956 г. става член на ЦК на Френската компартия. Към рота «Анри Кразуки» се присъединяват, както французи,така и канадци от Квебек и някои африканци, чиито матерен език е френският. В момента заедно с колегите им от рота «Боб Кроу» са дислоцирани нарочно в град Манбидж. Замисълът на ръководството на ЧНЗ е, че те представляват някаква минимална гаранция срещу възможността турската авиация да нанесе удари срещу граждани на западни държави. С други думи, западните доброволци в сирийски Кюрдистан биват въприемани, не толкова като ударна бойна единица, колкото като своеобразен «жив щит» - средство, често използвано от противоборстващите милиции в Близкия Изток.
Изглежда, че Франция има дългосрочна програма към сирийските кюрди, независимо от тяхната борба срещу ИДИЛ, Турция и сложните отношения с правителството в Дамаск. Редица френски интелектуалци предлагат на френските власти да създадат френски културен институт в районите, контролирани от ЧНЗ. Сред известните французи са бившият външен министър Бернар Кушнер и писателят-журналист Патрис Франсеши, автор на книгата «Смърт заради Кобани» (2015). Последният издига тезата, че Франция е много популярна сред кюрдите в Сирия, тъй като «по време на своя мандат в Сирия (френското колониално владичество 1920-1948), тя ги е спасила от арабите.» Въпросната група интелектуалци декларира, че създаването на институцията, разпространяваща френската култура в сирийски Кюрдистан, трябва да стане преди гражданската война са е свършила. Ако това стане, вероятно френският културен център ще лъде изграден в град Камишли, определен за столица на кюрдската «федерация» в Сирия.
Очевидно е, че бъдеща Сирия не може да остане такава, каквото беше до 2011 г. Кюрдите, които са реален военен, политически, етнически, демографски и социален фактор в страната, не могат повече да бъдат игнорирани. Те контролират повече от 30 000 кв. км от Сирийската арабска република. Големият въпрос е как ще бъде наредено кюрдското «парче» в сложния пост-военен сирийски пъзел. Сякаш, пронизан от всякакви външни влияния, сирийски Кюрдистан прилича на самата Сирия, в която много повече чужди влияния се опитват да влияят върху отделни нейни райони.