“ЧЕРНИЯ КАПИТАН” – Няколко лица са наричани така. Повечето са офицери от Ловните роти – военни поделения, които са преследвали партизани по времето на Втората световна война, когато България е съюзник на хитлеристка Германия. Получавали са прозвищата си заради потресни престъпления – убийства на деца, имащи физически контакти с партизани, рязане на глави на партизани, показно разнасяне по селата на убити партизани, гаври с арестувани, палене на къщи на партизани и ятаци и други диващини. С подобни прозвища са известни и офицери, проявили жестокости по време на потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година: публични разстрели (Монтанско), насилствено хоро на родствениците около разстреляните (Долна Вереница, Монтанско), натоварване на живи хора на шлепове и потопяването им в Дунава (Лом) и т.н.

След 9 септември 1944 година идва вълната на отмъщението. Зад завесата на възмездието обаче се разгръща разгулът на садистично устроени индивиди. Избити са хиляди невинни.

С нова "слава" се окичват надзиратели в лагерите в Белене, Ловеч, Скравена, в политическите затвори.