Българските правителства имат един доминиращ стил на работа. Ден за ден.

Приличат на редакция на вестник. Реагират на възникналите проблеми...

Не се целят надалеч. Времевата мярка е мандатът. Ако го надскочат, то е или заради много пари (европейски фондове примерно), или поради натиск от чужбина.

Цялостна мисъл за България, но от българска гледна точка, за следващите десет, двадесет, тридет, сто години няма.

Приемат се програми. Вярно е. Някои от тях са разумни, но рядко имат отношение към реалната дейност на законодателна, съдебна и изпълнителна власти и системно, по природа, са непознати за гражданството. Мисълта, че програмите трябва да съдържат послание, да чертаят хоризонти пред народа, са дълбоко непознати.

Българите живеят като захлупени с бурка. Нищо се не види освен Терминал 2. 

Правителството трябва да проумее:

Всеки човек, принадлежащ към общност, била тя футболна агитка, колекционери на нещо си, меломани и пр. има яснота за целите и смисъла да бъде в тази общност. Съществува смисъл да се идентифицираш с общността. 

Освен това ЦЕЛИТЕ. Запалянковците на някакъв тим искат от треньора да каже каква е неговата цел - шампионска титла, оставане в групата, преминаване в следваща група...

Футболният запалянко иска това, гражданинът на България е пренебрегнат. На него не му се обяснява с думи прости каква е ЦЕЛТА!

(Нито една партия не може да постави националните цели сама. Да се съберат политическите водачи на парламентарни и извънпарламентарни партии и да решат какви са целите, за които ще работят всички. Такива "сбирки" правят гърците. Решенията стриктно се спазват от всички!..

Не само те. Това е практика в цивилизования свят. Обичайно такива "сбирки" и решения се вземат далеч от публиката, но на тях присъстват задължително и собствениците на медиите и другите власти. Всички знаят каква е целта пред нацията и работят за нея, като имат чувство за държавност.)