ЦВЕТНИЦА

На следващия ден, неделята преди Възкресение се чества тържественото влизане на Исус в Йерусалим. В старите еврейски книги пишело, че евреите дълго време ще бъдат управлявани от неприятелите си - римляните, но после ще дойде последният израилтянски цар и ще влезе в Йерусалим, възседнал магаре, така както техните царе винаги влизали в този град. Исус знаел, че ще стане цар, но небесен, и за да повярват хората в това, решил да направи така, както пишело в старите книги. От селото на Лазар той тръгнал към Йерусалим, където след няколко дни почвала Пасха. В едно близко село той казал да му доведат младото магаре, което досега никой не е жал. Учениците му веднага разбрали какво ще направи той.

Исус се качил на магарето в знак на съгласие, че иска да бъде цар, а учениците му постлали пътя, по който минавал с палмови клонки като благодарност. Като символ на тази благодарност у нас служат върбовите клонки, затова и празникът се нарича Връбница.

Обичаят КУМИЧЕНЕ се изпълнява в деня след Лазаровден - неделята преди Великден - Цветница, Връбница. Лазарувалите момичета отиват на реката и пускат венчета от върба. Чието венче излезе най-напред, тази мома става кумица, кръстница. В някои райони всяка мома приготвя обреден хляб - кукла, със залък от който се кумичи.

Кумицата завежда цялата дружина в дома си, където се гощават и пеят песни предимно с любовна тематика (копнеж, надежди, съдба в брака); някои от песните са свързани и с представите за змея: така завършва обичаят кумичене.

В знак на уважение пред кумицата останалите моми мълчат в нейно присъствие чак до Великден (говеене), когато отиват с червени яйца у дома при своята кумица, за да я поздравят по обичая. На отиване и връщане от реката се пеят песни.

На този ден празнуват всички жени и мъже, които носят имена на цветя, дървета и други растения. С осветени в църквата върбови клонки се правят венчета и се украсяват вратите на домовете, кошери, кошари. Домакините си връзват клонки на кръста за здраве.

Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро след великденските пости.

Поминалните обреди се изпълняват главно в Северозападна България. Вярва се, че на Връбница „разпускат, пушат умрелите", т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Затова в събота се прави Лазарска задушница, когато всички раздават за умрелите. Още в петък преди Лазаровден жените сваряват жито - куча, и приготвят обредни хлябове без мазнина. Правят и малки прусурки според броя на умрелите, но винаги нечетно число. Същата вечер жените - с рангеловия кравай, житото и шише вино отиват на гробищата, като носят и кадилница с въглени и тамян. След като свещеникът освети донесеното, всяка жена прекадява и прелива с вино гроба (или гробовете) на своите родственици и раздава от житото и хляба. Малките просфорки най-често се раздават в събота сутринта на самата задушница.

На Връбница преди изгрев жените отиват на гробищата с върбови клончета, плява (царевични стъбла), кадилница и вода. Първо прекадяват и преливат гробовете, след което запалват огън с плявата (царевичните стъбла).

Много хора у нас празнуват на него своя имен ден. Това са всички жени, деца и мъже с име на цвете или дърво. Въпреки че са пости, на този тържествен празник църквата позволява да се яде риба.

С празнуването на Лазаровден и Цветница миряните се подготвят за големите великденски празници. 

/"Празници и обреди на българина" - Трето преработено и допълнено изд. , съст. Надя Петрова, изд. "Парнас", 2003 г./

>>> следва - ВЕЛИКА СЕДМИЦА