Централен комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ - избира се от конгрес на партията и я ръководи между конгресите. Но конгресите се свикват от ЦК, той определя както дневния ред, така и начина, по който ще стане избор на ЦК.
ЦК на БКП: теоретично осветлява назрелите въпроси на обществото; направлавя работата и развитието на централните държавни органи; направлява работата и развитието на обществените организации; извършва подбор и разпределение на ръководните кадри в държавата; контролира финансирането и бюджета на партията; представлява партията пред други партии (чл. 31, Устав на БКП, 1986). ЦК на БКП провежда не по-малко от три пленарни заседания (“пленуми”) в годината, които се именуваха по месеца, в който се провеждат: “априлски пленум”, “юлски” и така нататък. ЦК избира Политбюро, Секретариат и Генерален секретар на ЦК на БКП. От априлския пленум през 1956 до ноемврийския пленум през 1989 година Генерален секретар беше Тодор Живков.
Отделно имаше “апарат на ЦК на БКП”. Това беше административна структура (офис на БКП), в която работеха няколко хиляди човека. Апаратът заемаше сегашната сграда на Парламента, която се наричаше “Партиен дом” и беше построена, за нуждите на апарата.
През 1978 година отделите в апарата на ЦК според политическата им йерархия бяха: организационен; пропаганда и агитация; наука и образование; изкуство и култура; планово-икономически; промишленост и транспорт; строителство и архитектура; селскостопански; военен; административен; външна политика и международни връзки; информационно-социологически център; кадри, партийни организации и командировки в чужбина...
В апарата например работеха 15 инспектора, всеки от които отговаряше за по два окръга. Те следяха всичко, което става там, имаха кабинети в съответните окръжни комитети и бяха персоналната връзка между ОК и ЦК на БКП.
Тази структура имаше множество промени през годините, които бяха продиктувани от конюнктурни съображения, но винаги се извършваха в името на ръководната роля на БКП.