Христо Константинов Калчев е роден на 11 август 1944 г.
Завършва английска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Работи като драматург в театрите в Русе, Пазарджик; до 1990 г.

Членува в Съюза на българските писатели.

Бивш състезател е по фехтовка (сабя). 

Изявява се и като публицист с много статии в българския печат; води рубриката “Рубикон” във вестник “Демокрация” от самото му създаване.

Първата му книга е сборник с разкази “Инерция” (1974 г.).

Книги: “Предел” (сборник с разкази и новели), “Железният кон” (сборник с новели), “Монолог” (сборник с новели); романи: “Луда вода”, “Вътрешна светлина” (2 романа излизат и с общото заглавие “При самозащита”), “Опит за оцеляване”, “Студен огън”, “Нежни вълци”, трилогията “Белият дявол” (“Белият дявол”, “Белият дявол и синове”, “Белият дявол атентатор”), поредицата т.нар. "вулгарни" романи: “Нерон Вълка”, “Калигула Бесния”, “Цикъла на Месалина”, “Ликвидирайте генерала”, “Оратория за Козел и Ангорска котка”, “Кървавият път на коприната”.

Починал на 22 март 2006 г.

...................................

 В. “Монитор”

    Отиде си писателят Христо Калчев - най-оспорваният и най-продаваният в историята на новата българска литература.

    Писателят имаше смъртна присъда от босове на подземния свят, но го покоси инфаркт. "Едно голямо сърце не издържа. До онзи ден бяхме заедно, говорихме за новата му книга. Имаше я в главата си и каза, че от 2 април започва работа по нея и до края на май ще е готова", разказа издателят Огнян Младенов. "Отиде си единственият човек, който реши да се бори с мафията в България. Нещо, което не се осмеляват да сторят държавните мъже. В личен план загубих много голям приятел. Голям българин", добави Младенов.

    Смъртта и Христо Калчев си разменяха по един кос поглед от години, но писателят не се даваше. "Няколко пъти вече смъртта ми е дишала във врата. Когато наистина дойде, съм убеден, че ще я посрещна хладнокръвно. Комунизмът не успя да ме изплаши, че смъртта ли…", често повтаряше Калчев.

    "Нострадамус", "Политическа Касандра", "Летописец на Прехода", "вулгаризатор на литературата" - това са малка част от етикетите, които лепяха на автора покрай книгите му. В серията си вулгарни романи, писани след 1989-а, той предвиди показните убийства на Васил и Георги Илиеви, Илия Павлов, Косьо Самоковеца. В последната си книга "Изстрелът на амнистията", разпространявана от издателство "Световит" само с вестниците "Монитор" и "Телеграф", Христо Калчев разкри следващата набелязана мишена - Ахмед Доган.

    Голямата слава и космическите за България тиражи от десетки хиляди продадени книги споходиха писателя след 1989-а. Той обаче знаеше, че си е извоювал място в литературата ни десетилетия по-рано - още с "Луда вода", "Вътрешна светлина", "Нежни вълци" и "Белият дявол".

    "Винаги съм знаел, че ще стана писател. Когато казах на майка ми, тя отвърна: "Сине, в Библията е написано, че всяка професия има своите 7 гладни години. Аз ги поемам, после ти се оправяй сам. Така и стана", разказва Калчев в едно от интервютата си.

    Той се втурва в литературата в бурната за Европа 1968-а. По времето на студентските бунтове в Париж излиза първият му разказ във в. "Народна младеж". Заслугата е на убития по-късно в Лондон писател Георги Марков. Марков става и редактор на първата Калчева книга "Инерция", която излиза през 1974 г. Точно тогава обаче авторът на "Задочни репортажи" емигрира и с редакторството се заема Димитър Начев.

    Дебютът на Калчев разбунва духовете. Всепризнатите корифеи Емилиян Станев и Младен Исаев гледат с подозрение на младия си колега. "Един ден и Христо Калчев ще избяга при приятеля си Георги Марков", повтаряли те. Години наред не приемат Калчев в Съюза на писателите, това става чак след 10 ноември.

    Една от причините е произходът на писателя. Соцавторитетите се дразнят от аристократизма на Калчев - и в поведението, и в рода му.  Дядото на Христо - Константин Хаджикалчев е сред делегатите, обикаляли европейските столици в търсене на български княз след Освобождението. А младият Калчев не го е грижа за мнението на корифеите и с повод и без повод подчертава, че е индивидуалист.

    За разлика от мнозина, той не се обяви за дисидент, когато това бе модно в началото на 90-те. Верен на себе си, Христо стана един от основателите на Града на истината. Години по-късно призна, че е останал разочарован. "Това се оказа красива романтична илюзия. Докато вреше и кипеше по улиците, стана главното разграбване на капитала и ние се оказахме едни романтични деца, на чийто гръб много от т.нар. политици и още зараждащите се бандити, направиха капитали.

     Тази идея тогава беше наивна, но днес ще бъде глупава, направо идиотска.", каза Христо Калчев в интервю за "Монитор" преди пет месеца.

Откъси от интервю във в. “Монитор”
26 ноември 2005 г.

Във всяка държава има някакъв вид мафия, но само българската мафия си има държава

"Писателят сам по себе си не е човек, който подрежда няколко красиви думи. Той има някаква кауза - неговото присъствие в едно общество задължително е свързано с обратното виждане. С огледалото за обратно виждане на тоя свят. Сега да седна да направя едно любовно романче а ла "Любовникът на лейди Чатърли" ми се вижда безсмислено, пък и неморално. При положение, че държавата ври и кипи и има толкова много напрежение и истерии в нея..."

"Твърдя, че след 20 години сегашните бебета и деца, които не знаят нищо за съвременния свят, доста по-добре ще се ориентират какво е било в периода между 1993-2005 година от моите книги, отколкото от учебниците по история. Навремето бях кръстил цялата тая поредица "вулгарни романи", за да запуша устата на добронамерените критици, но сега ще я пусна в отделни книги. Събирам по няколко тома и ги пускам под друго заглавие вече историческо - "Кървавият преход на нежната революция".

"Ловният сезон не е спирал. Всички са поръчани от големите ни тузове - като почнете от Маджо, Маргините, Баретата и свършите до Васил Божков. Всеки е враг на другия, нищо че си ходят по погребения, по сватби и се напиват заедно по заведенията. Но те са активни врагове и групата на единия е поръчала другия и е само въпрос на време."

"Никакъв пророк не съм и нищо пророческо няма в мен. Никакво шесто чувство не ме командва, макар че много от мутрите са се допитвали до мен поръчани ли са, не са ли; кога им идва редът и т.н. Това са все неща, които човек би могъл да знае, ако пие вода от двата източника  от самите мутри, и от т.нар. им преследвачи  полицията. Това е най-точното обяснение. Няма никаква Ванга, никакво шесто чувство, а познаване на действителността."

"Т.нар. български писатели не можаха да разберат, че на 10 ноември 1989 година станаха промени, а не подобрения. И онази ясла на Тодор Живков в Съюза на писателите с тия фалшиви листи на гении, таланти и прочие кандидати за Нобелова награда, всичко това е един балон, който се спука. А този, който се оплаква,че не му купуват книгите - да си смени професията. Защо не му се продават книгите? Или е лъгал, или не е бил достатъчно подготвен за занаята, или просто е изпуснал влака на времето. А такива с лопати да ги ринеш - непризнати гении, които обвиняват някой друг, че е превзел пазара с вторични суровини, с леки жанрове и прочие."

...................................

Novinar, 23.03.2006

ПОСЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ С ЛЕТОПИСЕЦА НА МУТРИТЕ

Велислава Панова

   Два дни след Кoледа, на 27 декември 2005 г., редакторът на вестника поиска интервю с писателя Христо Калчев. Денят не беше студен, но беше мрачен. Няколко часа по-рано писателят беше говорил по Би Ти Ви и беше разказал как скандалният бизнесмен в материала на Би Би Си, от когото се страхува даже полицията, е Васил Божков.

    Малко след 11 ч се обадих на Калчев. Той ми каза, че в момента е зает и отива да обядва, затова да му се обадя по-късно. Звъннах след около час, но отговорът отново беше отрицателен: Още съм на среща, минете направо към 17 ч в кафенето на канала. Обясних му, че става дума за интервю и че редакторът ми го иска за утрешния брой, затова се налага да стане малко по-рано, ако му е удобно. Христо Калчев се съгласи и каза, че ще бъде на уреченото място към 16 ч.

    Отидохме две колежки от вестника. Още по пътя към кафенето все още се чудехме дали той ще склони да отговори на всичките ни въпроси. Секунди след като влязохме в кафенето, в което има четири маси, видяхме Калчев. Седеше на последната маса, залепена между стената и прозореца. "Сядайте, момичета, ей какви хубави момичета!", бяха първите му думи. "Какво ще пиете?" Поръчахме си кафе и сок. Реакцията му беше странна: "А нещо по-твърдо не искате ли?" "Не, мерси, на работа сме", отговорихме ние. Той си поръча голяма водка с кола. Обяснихме му темата на интервюто, но ни прекъсна мъж с кожено яке, който каза, че ще мине по-късно през кафенето, за да се види с писателя. Калчев не беше притеснен. Дори напротив - изглеждаше адски спокоен и добре обмисляше отговора на всeки въпрос. На няколко въпроса се опита да бъде риторичен, но не се получи.

    След края на интервюто ни пожела приятна вечер и се отправи към дома си, който се намира на около 30 м по-надолу по улицата. Преди да напусне кафенето, каза на бармана, че ще се върне след 30 мин. Не ни позволи да платим сметката, каза, че все още не я е докарал дотам, че две хубави момичета да му плащат.

ХРИСТО КАЛЧЕВ: АКО МЕ УБИЕТЕ СТАВАМ СВЕТЕЦ

   - Казахте по бТВ интересни неща за бизнесмена г-н Васил Божков.

    - Нищо не съм казал за Божков. Просто казах кой е тоя, който визира ББС.

    - Вие откъде сте сигурен, че е той?

    - Вие не сте ли сигурни? Кой е тоя бизнесмен, който си е направил капиталите от комар и минава за най-богатия човек в България, както пише в информацията на ББС буквално? На когото не смеят да му произнесат името. Още повече и прякора.

    - Вие как си обяснявате това нещо? Защо се получава така?

    - Самият факт, че Първанов може да му се превърне в конферансие на телевизионно предаване, можете да си представите за какво става дума.

    - Какво визирате в този случай?

    - Преди няколко дена, преди два дена може би, гледам "Спортист на годината" - предаване, финансирано от "Нове Холдинг", т.е. от Васил Божков. Някаква си гимнастичка, не й помня името, е формалното конферансие. Фактическото е самият президент Първанов, който раздава наградите, които "Нове Холдинг" е определил за шампионите на годината. Разбира се, шампионът беше, и с пълно право, Топалов. Но това е спорт. Това няма нищо общо нито с Черепа, нито с президента на Републиката. Президентът на Републиката не може да се превръща в конферансие на някакъв си бизнесмен, пък който и да е той.

    - Вие не се ли страхувате, че по този начин той може да заведе иск срещу вас, защото това е клевета?

    - Защо да е клевета?

    - Защото вие нямате доказателства, че ББС са мислили за този човек.

    - А той има ли доказателства, че не е той?

    - Аз не знам. Питам ви вас.

    - Тогава в съда ще ги уредим тези въпроси. Ако заведат дело, ще е десетото.

    - Вие готов ли сте да се явите с него в съда?

    - Ако случайно се стигне до дело, това ще бъде десетото наказателно дело срещу мене за 12 години.

    - Досега осъждан ли сте?

    - Както виждате, тук сме си и си говорим.

    - Може да има условна присъда.

    - Не съм дълбоко под ключ. Кой ли не ме е съдил - нарекох навремето Нешка Робева фашистка, под съд ме даде, на Васил Илиев има дела в началото още. Кой ли не. Последното ми дело беше с Алексей Петров. Така че не ми пука въобще. Мене на смърт ме осъдиха мутрите и съм жив, както виждате, та някакво си дело за клевета. Глупости.

    - Вие как си обяснявате последните показни убийства в България? Например на Емил Кюлев.

    - Аз не само че си ги обяснявам, но съм ги и описал.

    - Вие сте ги описали, но вие ги описвате и те стават факт. Това вече е доста по-сериозно нещо.

    - Ама съм ги описал, преди да станат факт, нали?

    - Да.

    - Разбира се, няма да се подвеждате по тая глупост - шесто чувство, Нострадамус и глупости. Всичко е внимателно наблюдаване на социалната обстановка в държавата.

    - Вие поддържате ли контакти с някакви хора, които биха могли...

    - Поддържам контакти и с мутри, и с ченгета. Това е известно на всички. Включително мутрите идват да ме питат идва ли им редът или не - до такава степен.

    - Значи, като получавате дадена информация, я схематизирате и преценявате.

    - Не става със схематизиране, а от схематични обществено-социални постановки трябва да се направи някакъв извод, който по нещо да намирисва на истина.

    - Емил Кюлев е уважаван бизнесмен.

    - Кой го уважава? Вие ли?

    - Така се говори в обществото. Аз не съм пристрастен фактор в случая.

    - Кюлев не беше уличен стрелец, обаче откъде си получи парите? Как някакво си ченге от Държавна сигурност как се събуди милионер и банкер за една нощ? Как си обяснявате тези работи? Защо не стане с вас това? Като влезеш във връзка с руската мафия...

    - Като стана въпрос за руската мафия, мислите ли, че руската мафия все още поддържа някакви контакти с българската страна?

    - Има ли интерес някъде, трябва да знаете, че схемата е много проста. Има ли конфликт - от едната страна са руснаци, от другата страна - американци, в средата еврейски пари. А има ли гангстерско напрежение, задължително от едната страна са трафикантите на наркотици, това са обикновено или от Далечния изток или от Латинска Америка, и непременно с посредници и с атамани от руската мафия. Включително те скриха шапката на сицилианците да се занимават с някакви наши мърлячи. 50 на сто от нашите гангстери с руски куршум загинаха.

    - А евентуално за някакъв атентат в България говорехте?

    - Какво? Предстоящ?

    - Да.

    - Всички са поръчани. И Божков е поръчан. И Маджо е поръчан. И Златко-Баретата е поръчан. Маргините са поръчани, но са в затвора. Ако излязат, и те ще си дойдат по реда. Всичко си върви по реда.

    - Политици?

    - Като съм ги подкарал, превърнах се в погребално бюро. Като съм ги подкарал от 1993 година досега - това са 12 години, се занимавам само с преброяване на мъртъвци.

    - И все пак политици фигурират ли като мъртъвци?

    - Е, Луканов фигурираше. Гоцев фигурираше, още е жив. За да станеш политик обаче... Първо, какво значи политик? Политик не е този, на когото са му спуснали някакъв временен пост - министър, депутат за определено време, и после го забряваш завинаги. Винаги човек като се занимава с държавните дела, т.е. държавник - има два типа хора, които се занимават с политика. Едните влизат със социалния си престиж в политиката, за да променят нещо в държавата. Другите тръгват към политиката, за да направят пари и социален престиж. В България засега се наблюдават предимно втората част от кандидатите за власт и слава. Когато минат поколения - две, три, вашите внуци, не моите, а вашите внуци, когато започнат да създават политическа обстановка в държавата, тогава вече ще може да се говори за война на политическа основа. Сега всичко е чиста проба борба за пари. Кюлев го обявиха за политическо убийство - по-голяма глупост от тая няма да измисли никой. Всичко си е гангстерска война и това е.

    - Чух, че говорите за бъдещите атентати - това е интересна тема. В България какво очаквате да се случи?

    - Около всяка тежка приватизация предстои солидно прегрупиране на финансови масиви. Те отиват на едно място и някой се пресяга да ги вземе. Винаги такава обстановка дава предпоставка за гангстерски войни. В България това не е спряло и няма да спре в близките 15 години.

    - А някакви данни да имате?

    - Е, ако ги съобщавах предварително тези работи, нямаше смисъл да правя този комикс от книги, които произвеждам вече в продължение на 12-13 години.

    - Но все пак, ако знаете нещо.

    - Питате ме в петък кой ще бъде убит ли?

    - Ако знаете?

    - Това нямам право да кажа. Дори и да знам със сигурност.

    - Това е доста абсурдно само по себе си - да кажете точен ден и час.

    - Това ще е крайно инфантилно от моя страна, ако имам такава информация и успея да я лансирам предварително. Тогава вече наистина влизам под отговорност, защото не съм предотвратил предстоящото престъпление. Схващате ли каква е разликата?

    - Много добре схващам. А вие схващате ли?

    - Щом съм се запазил свободен и жив, сигурно имам някакви средства за самозащита. Инстинктът ми за самозащита работи. Уверявам ви.

    - Вие сте от малкото хора и може би единственият човек, който си позволява прямо да говори за тези неща.

    - Затова се искат няколко неща. Първо трябва да се прежалиш.

    - Вие сте се прежалили?

    - Не съм се прежалил, както виждате. Но представяте ли си какви страхове бере жена ми примерно от цялата тази работа? Колко пъти съм ги крил - и нея, и сина ми.

    - Заплашвали ли са ви?

    - Не заплашвали. Те са ми пращали убийци. Навремето покойният Николай Добрев ми отърва кожата от разстрел.

    - Вие мислите ли, че ако са искали да ви убият, е нямало да успеят?

    - Няма човек, който, ако искат да го убият, няма да го убият. Те убиха Кенеди, та мене ли ще ме пожалят, ако решат. Никой не е застрахован от тази работа. И вие включително не сте. Колко души измряха при случайни обстоятелства.

    - Да, но в случая не говорим за случайни неща, а за поръчани.

    - Аз им го казах навремето в очите - нямат аванта да ме правят светец. Защото тогава не само нашата репресивна машина ще се надигне срещу тях. Гангстери убили писател в една държава, защото той им пречи и им бърка в супата - ще ги подгонят всички възможни служби до Интерпол.

    - Мислите, че те се страхуват от това?

    - Знаят, че е по-добре да ме оставят на мира. И съм им го казал. Предупреждавал съм ги какво ще стане, ако еди-какво си ми се случи.

    - Вие познавате ли се лично с г-н Божков?

    - С всички до един се познавам. Няма нито една мутра в България, която да не познавам, включително и съм автор на понятието "мутра". То е лично мой патент, мое слово.

    - Откъде го измислихте?

    - Случайно. Чрез едно обръщение стана случайно.

    - ББС разказа, че в МВР, като чуят името на бизнесмена, се страхуват. Какви са връзките между политиците и него?

    - Солидни. Г-н Божков е председател на основния футболен отбор в държавата.

    - Защо се страхуват от него?

    - Това не е страхът на детето от тъмно или на котето от кучето. Това е по-скоро, като се спомене страх в такъв контекст, става дума за респект, за взаимни отношения, преплетени интереси.

    - Какви са преплетените интереси между политиците и г-н Божков?

    - Много подробности искате. Стига ви толкова.

    - Интересно е.

    - Интересно е, но нямате никаква аванта да знаете повече, отколкото трябва. По-спокойно ще живеете. Сериозно ви казвам - никаква полза нямате от излишна информация. Ама никаква.

    - Чух нещо за някакъв предстоящ атентат в НДК.

    - Защо точно там? Срещу кого? Става дума за Бареков ли? Това е в книгата, това е фабулата на книгата. То няма нищо общо с истината.

    - Вие пишете следващия си роман. Как ще се казва той?

    - Този още е топъл. Няма и един месец на пазара. Време ми е и аз да си почина малко.

    - За какво ще се разказва в него?

    - И да искам да се занимавам с нещо друго, ситуацията на улицата не ми го позволява. Сега да се хвана да направя някое любовно романче.

    - То ще стане хит на пазара.

    - Ще ме бият с камъни.
 

...................................

Приятели за него

Проф. Боян Биолчев: Отива си една цяла епоха на неопетнено достойнство във всичките опетнени периоди на България - и преди, и след 10 ноември 1989 година.

Композиторът Стефан Димитров: Христо ми беше голям приятел, беше много талантлив човек. Живееше така, както си беше избрал и може би знаеше какво ще се случи. С него си отива младостта в живота ни. Той ще остане мой приятел и ще ме гледа отгоре.

Актьорът Ангел Георгиев-Ачо: Трябваше да говоря за него преди да е починал. Приятели сме повече от 40 години. Научил съм много неща от него. Малко хора го познаваха истински. Чаровен, "вулгарен" джентълмен с невероятна аура. За мен си отива част от младостта ми, живяхме заедно. Истината за Ицо Калчев не са вулгарните му романи, макар че те го направиха много популярен. Говоря за другите му романи - "Белият дявол", "Вътрешна светлина". Никога не съм чул от него думата "мразя". Той не мразеше. Имаше хора, които презираше, но не мразеше никого. Беше ми като брат. Много ми е помагал и ме е съветвал.

Писателят Виктор Пасков: Не съм в състояние да говоря. Христо си отиде и остави огромна дупка в живота ми.

.................................