На изборите за 7 ВНС  на 10 и 17 юни 1990 година Християн-републиканската партия получи 3 534 гласа.
Неин председател беше Константин Аджаров. Той се появи на 3 януари пред пропуска на народното събрание и вдигаше скандал - искаше да влезе на предварителните разговори на Кръглата маса като представител на опозицията. И аз^/1/  разговарях с него -на 31 декември бил изпратил писмо до СДС по въпроса.

Той стана депутат от страна на БСП в 36-ото народно събрание.

Ръководно тяло на неговата партия беше "националният секретариат". Седалище - Пловдив, до юли 1990 година. След това се преместват в София. Други членове на ръководството: Румен Янакиев - генерален пълномощник, Елисавета Миленова - говорител, Виолета Станкова - секретар, Симеон Павлов - ковчежник. Самоопределяха се като центристка партия и се стремяха да следват такава политика. Многократно заявяваха, че са истинската опозиция и тяхната цел е властта. На 12 декември 1989 година излязоха с декларация за създаване на широко коалиционно правителство. На 16 декември 1989 година проведоха първата си конференция. След изборите за ВНС отново издигнаха глас за коалиционно правителство.  Противопоставиха се на студентската стачка: "Това, че стачките бяха провокирани от СДС в търсене на политически реванш, днес е ясно и на слепците." Противопоставиха се на Града на истината: "Сътвореният от стачниците къмпинг пред президентството е в пряко нарушение на наредбата за опазване на реда в столицата" (14 юли 1990). Излязоха в подкрепа на предложените от БСП пред  Великото народно събрание кандидати за президент и вицепрезидент: Чавдар Кюранов (за президент), Велко Вълканов (за вицепрезидент).   Искаха БСП да преговарят с тях  за коалиционно правителство, а не със СДС. По принцип имаха негативно отношение към СДС:

"Водят се трескави задкулисни пазарлъци между "партията победителка" и нейното непокорно синьо отроче. Прави се всичко възможно за спасяването на престъпния сговор между двете "главни политически сили".  Не му е лесно на "отрочето", което успоредно с пазарлъците продължава да твърди, че "с комунистите коалиция не прави". Не им е лесно на "родителите", на които им предстои   да удовлетворяват вълчия апетит на "детището": то иска своята играчка, цялата и веднага.  В противен случай заплашва, че ще опъне цигански катуни не само пред президентството, но и Бог знае къде.

Хей, вие сини илюзионисти, какво още трябва да се случи, за да разбелете, че в България не ще има "нежна чешка революция", нито "унгарски модел", не се ли уверихте, че СДС няма силата на "Солидарност" в Полша, не разбирате ли, че тук са Балканите при съседка Румъния, че на всичко отгоре са Югославия и Турция?! Има някаква разлика между това съседство и съседството ФРГ-ГДР, не чувствате ли?

И все пак главната отговорност ще легне върху БСП, защото, с кавички или не, е партия победителка. Коалиция е нужна, но защо търсите под вола теле? Обърнете се към истинската опозиция на България. Ние, християн-републиканците, я познаваме добре, цялата.

Обърнете се към нас за консултации, победители! Времето не чака. То е на този, който успее да го хване.

 

София, 16 юли 1990 г.

Национален секретариат на  Християн-републиканската партия."

Използвам повода от този документ. Изолирани от света, без съзнанието, че нашата самобитност е неделима от особеностите на другите народи, без интелигенция от европейски калибър, превърнахме България в нивата, където се пръкваха чудати саморасляци.

Някой нещо е разбирал, защото без конкретно посочен повод БТА публикува на 24 юли в бюлетина "Куриер" -  Декларацията "за правата на човека, одобрена от Учредителното събрание  На Франция (20-26 август 1789), приета от Краля на 5 октомври 1789 година и залегнала във френската  конституция." Какво е мислел инициаторът за тази публикация, не зная, но е пуснал блестяща реплика  на българския политически живот от 1989-1990 година. Напъвахме се да решаваме въпроси, решени от западните народи преди векове.

 Петко Симеонов