Miroluba Benatova
 
Хората, изгубили домове и близки, се грижеха за нас след евакуацията от Хитрино. Даваха ни чай, кафе и подслон в бензиностанцията, превзета от журналисти, експерти и други командировани. Ние се прибираме, те остават. Сега се чувствам виновна, че съм си вкъщи. Че имам планове, които може да се състоят. Че близките ми са живи и здрави. Че и да приютя някого, това няма да му върне затрития живот и няма да му излекува душата. Стефан, мъжът вадил живи и мъртви приятели, го каза. "Душите ни са разрушени!" Останала ли ни е душа от всичката болка, с която сме предозирали?! Чувстваме ли? Или само тайно и от себе си, се молим да не видим никога как гори небето. Заключени ли сме. В страхове и малки битки. Боли ме от самотата на Хитрино. И искам да се върна. За да дам от времето, плановете и емоциите си на хората, с които се срещнах набързо. Струва ми се, че освен от пари, имат нужда и от хора. Занесете им нещо от себе си. А ако нямате нищо за подаряване, пуснете смс. 1466