Хей Балкан ти роден наш

Навън е софийска февруарска нощ. Вали едър сняг на мокри парцали. Непривично за зимата святка и гърми.

По БиТиВи върви шоуто на Слави. Той си прави закачки с министър-председателя Иван Костов…

Повече от една трета от българските граждани на практика са изпаднали от пазара. Те са зашеметени от бедност и безпаричие. Емигриралите по икономически причини са около една трета от активното население. Една пета от останалите в страната българи са официално безработни…

Знаковата за българския напредък след Втората световна война авиокомпания “Балкан” фалира. Проблематично е бъдещето на всички, без изключения, големи български фирми…

Няма значение дали италианецът работи във Фиат. Той знае, че Фиат е част от образа на Италия.

Дали французинът има общо с Ер Франс, е без значение. Той е убеден, че самолетите й са част от присъствието на Франция в света.

Няма съмнение, че марката  Бош, е един от знаците на немската организираност, целенасоченост и трудолюбие…

Всеки народ си има своите постижения и те градят неговото самочувствие. Тези постижения са резултат на неговия труд, талант, лишения. Няма значение дали е голям или малък народът. Той е съставен от ХОРА. От ЧОВЕЦИ.

Американецът е гражданин на най-великата страна в историята, но като човек, като индивид, той е равен на индивидите от всяка друга държава. Ние, човеците, сме много различни, но пред Бога, независимо от неговото име, сме равни…

Днес българите преживяват съзнателното унищожаване от свои и чужди на “българските”:

Фиат, Мерцедес, Филипс, Форд, АйБиЕм, Дженерал Мотърс, Сони, Митцубиши, Рено, Пежо, Панасоник, Омега…

Българският Холивуд не произвежда филми.

Българското селско стопанство е парализирано.

В българския Манчестър фабриките са затворили…

Всичко това накуп и за няколко години.

Бихме казали, че това е резултат от сложното преминаване към пазарно стопанство, ако в България имаше пазар.

Бихме оправдали това с нахлуването на новите технологии, ако имаше елементарна държавна грижа за тези технологии, за образованието на младите и за задържането на част от елитните ни специалисти.

В България властват сложно зависими хора. Омерзението на народа от политиката и политиците е повсеместно…

Един социолог, който провежда систематични наблюдения върху гражданското съзнание и жизненото равнище, казва: “Стотина добре организирани мъже и жени са в състояние да направят чудеса на предстоящите избори.”

Сигурно е така, но в каква посока ще бъдат “чудесата”? По-натъшната дезинтеграция е опасна не само за България, но и за региона.

Затова споменах шоуто на Слави. От остроумните му  сигнали заключаваме, че народната воля за напредък е жива.  Дано утре се появи науката на “Слави”, фабриката на “Слави”, болницата на “Слави”… Дано.

Да, но през същото това време започна трагикомедията с националното радио, където работят елитни български журналисти, сред които има хора от висша нравствена и интелектуална категория. Инструментът на властта, НСРТ, изпрати там един нежелан от тях човек, за да им бъде директор. За публиката той е непознат и неубедителен.

Вероятно е добър човек, защото от много преживявания получи инфаркт и се намира в интензивното отделение на “Пирогов”.

Журналистите отсякоха, че не се интересуват от политика и партии, а от професията си. Затова искали да защитят свободата на словото.

Само че “свободата на словото” не е резултат на административни решения. Тя идва с политическа воля. Носители на тази воля в демократичното общество са партиите.

В България през последните десет години, както навсякъде в демократичния свят, изборите се печелят и губят предварително от медиите.

Радиожурналистите бяха сред тези, които избраха това правителство. Предишното също. Следващото – и него ще изберат.

Ако те бяха полуграмотни хора, разбираеми са грешките им. Но може ли да бъдат оправдани хора, които виждаха, че СДС на Костов не носеше друго послание освен: “който не скача е червен”. Защо още тогава, когато с ентусиазъм се обединяваха в “Свободно слово”, не се погрижиха за словото си?.. Какъв е техния избор сега?

Защото този избор ще бъде избор на гласоподавателите, за които радиото е Авторитет.

Защо мълчаха по времето на предишния директор Велев? Та радиото беше (вярно: по-освободено от телевизията) част от манипулацията на последните години.

“Балкан” не рухна онзи ден.

Балканът се срути от премълчавано, орязвано… В добрите случаи радиото беше част от вечната междугенерационна битка. Беше на страната на младите, а многообразието и многогласието на живота убягваше.

Свободата няма възраст, квалификация, народност или религия…

Без свобода нямат смисъл “българските”:

Фиат, Мерцедес, Филипс, Форд, АйБиЕм, Дженерал Мотърс, Сони, Митцубиши, Рено, Пежо, Панасоник, Омега…

СВОБОДА

- на словото (освен случая с радиото у нас господстват истините на ВАЦ);

- на сдружаването (и на него се посяга с новия закон за партиите, там услужливо притичват журналисти);

- на изборите (отново на властта помагат журналисти);

- на стопанска инициатива (Невероятно е деформирана от правомощията на различни държавни структури. А защо от радиото мълчат, че не става дума само за техния директор, избран по неясна процедура, а въпросът засяга “Златния фонд”, който някои искат да прилапат, както всичко друго налапаха; става дума  за рекламно време; за честоти… За пари.)…

Днес в България властта притиска всички свободи…

Ех, свободата, Санчо…