Вижте, хайде да спрем да спекулираме с огромните пари, които получават ромските жени за отглеждане на деца. И митологемата, че „не работят, а живеят от детски".
Не коментирам, че ако едно българско семейство има 5 деца или 11 деца и не може да ги отгледа, всички медии започват да се тръшкат – не мисли ли „тая държава“ за тях. Тоест – радостта е от арийчетата. Но това е друг въпрос.
Сега да преброим хилядарките, които се дават на „циганките“.
Сумите, които се изплащат на родители (настойници, осиновители и пр. – нека не изброяваме) се регламентират от Закона за семейни помощи за деца. Те се изплащат до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, и са обвързани с дохода на член от семейството. Както добре знаем, размерът на сумата зависи от поредността на детето и именно за да нямаме феномена „живее от детски“, нарастването е само до 3 дете (така си беше и по време на социализма и по същите причини).
Колко голяма е тази сума се определя от Закона за държавния бюджет ежегодно.
За 2016 текстът дословно беше следният:
Чл. 60. (2) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2016 г. е, както следва: 1. за семейство с едно дете – 37 лв.; 2. за семейство с две деца – 85 лв.; 3. за семейство с три деца – 130 лв.; 4. за семейство с четири деца – 140 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.
Оттук следва, че ако в едно семейство растат 6 деца, примерно, семейството ще получи 140+20+20. Според мене е по-малко от хиляда.
За 2017 няма практически промяна.
Абсурдно е да се приеме, че семейството ще се издържа от тези пари, дори да отчетем всички пари за отопление, за интегриране и за какво ли не още. По-скоро въпросът в многодетните ромски семейства е, че имаме изключително нисък жизнен стандарт. И, нещо което обикновено не се отчита, една от причините за отпадане на ученици от училище, или поне за непосещаване, е именно невъзможността детето да постига общия стандарт на другите деца.
При това, по мои лични наблюдения, с минимално повишаване на образователния ценз на родителите (средно образование) броят на децата в ромските семейства се срива до едно дете, което всъщност е по-нисък брой отколкото при много семейства на етнически българи