Vladimir Lukov
От около петдесет годишната ми трудова дейност, 40 са в системата на образованието, а от тях около 30 даскалски.
Най-хубавите ми години от даскалските бяха в Техникума по микропроцесорна техника и технологии в Правец - както и най-скапаните - последните три-четири години от трудовата ми реализация :) - бяха пак в Правец.
Едва удържах.
Намирах причините за това обаче в себе си. Стареех барабар със "социалистическите" педагогически стилове и методи на работа. А идеха тогава, след около 2005 г., нови поколения ученици; с други стереотипи на мислене и поведение. Затова и свивах платна пред някои от по-младите ми колеги.
Училището е винаги младо.
И трябва да бъде такова, включително и с най-стария даскал в него.
Една училищна беда виждах, виждам я и сега - феминизацията на професията. Тя - кажи-речи - е вече пълна. Затова и днешното училище я кара на куц-крак. Затова и мисля, че една от причините за най-плодоносните ми учителски години в Техникума - освен тази, свързана с младостта ми - е, че по него мое време в учителския състав на Техникума вземаха превес мъжете, а също и момчетата в ученическия. Впрочем, такава беше политиката на Ректорския съвет на тогавашния ВМЕИ "Ленин", София, в чиято структура, влизаше и Техникума с преподавателския си състав.
С това не искам да кажа, че жените са слаби преподаватели, а само това, че липсата на полово балансиран и представен учителски състав не води до много добри образователни и възпитателни резултати... Бих развил това мое виждане в детайли, но днес не ми е времето. Времето е празнично.
Честит Празник, колеги!