Искаше ми се вчера да понапиша нещо, но силният вятър издуха буквално нетвръзката някъде из добруджанските полета. Просто изведнъж стана много студено от силния северняк и едва се дотътрих до Шабла да си купя лекарства поне за януари, че не се знай знай ли се! Духа и цяла нощ. В момента вали по малко, но не е почнало да трупа както в Тетевен! Иначе все още си ям от Коледните сърмички. Днес обаче ще готвя ребърца със зеле, гарнирани със суджук от двата края на България и обилно поръсено със свински пръжки...
Па като казах пръжки и се сетих за една древна песен от ранния соц - "Ти ядеш свински пръжки, а пък мен ме хапят бригадирски въшки"! Асоциации!
Пък покрай въшките изникна и един спомен от ранното ми детство - преди Сталин и Тито да се скарат и нашите карикатуристи да изобразяват Тито със сатър в ръка, от който капе кръв, у нас бяха пратени югославски деца! Първо ги прекараха през въшкогубката - изпариха им дрехите и ги изкъпаха, а после ги разпределиха по къщите!
У нас имаше пет сръбчета! Баба ги хранеше с нашата храна - каквото ние ядяхме, това ядяха и те. После децата изчезнаха, но въшките май останаха, щото си спомням, че и ние с брат ми бяхме остригани на нула, дрехите ни ги извариха, и ни изжулиха с керемида!
После национализираха кръчмето на дядо, а по-късно ми пишеше в тайната биография, че съм бил внук на едър градски собственик! Кръчмето ни имаше 3 маси за по 4 човека, на обяд се хранеха местните чиновници на столови начала, демек нямаше алкохолна консумация. Само вечер се сервираше пиене, но не и ядене и мезета!
Странното комунистическо минало, което днес е още по-странно, наречено демокрация! Пък то си чиста проба - същото! Защото същите ни разграбиха!
Но годината изтича, а не искам да тичам в тази отвратителна древност!
Искам да гледам напред, и гледам - гледам с широко отворени очи към любовта си, към светлото в душата си, към природата, която обичам, защото ме прави щастлив! На вън вали по-обилно и едно малко, ама съвсем мъничко птиченце с червена шийка и с толкова тънки крачета пише по снега на перваза пред очите ми - може би и то ми се обяснява! Като тръгна към магазина ще му оставя една филийка - да се хранят и други пиленца!
Гледайте напред, приятели!
Щастлива да е идващата Нова година!
Весели празници, защото тях не могат да ни ги вземат!
Twitter
Facebook
