УСТАВ НА ДРУЖЕСТВО ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА НАУЧНИ ЗНАНИЯ „Г. КИРКОВ”

Дружеството „Георги Кирков" е организация на лекторите, които разпространяват обществено-политически, естествено-научни, производствено-технически знания и челен опит с цел да се формира марксистко-ленински мироглед у трудещите се, да се възпитават в комунистически дух, да се издига тяхното съзнание, да се повишава трудовата им и политическа активност. В целокупната си дейност то се ръководи от марксистко-ленинската идеология и политиката на Българската комунистическа партия.

Дружеството е приемник на вековните стремежи на българския народ кьм наука и прогрес, закърмено е с живителния сок на кирилометодиевските традиции, с пламенните идеи на Паисий, Христо Ботев и Васил Левски, с вълнуващата и дълбокоидейна пропагандистка дейност на Димитър Благоев и Георги Кирков, на Георги Димитров и Васил Коларов, на хилядите майстори на живото слово през годините на борбата против капитализма и фашизма.

В своята дейност Дружеството се опира на богатия опит на досегашната масова лекционна пропаганда на Партията, Комсомола, Професионалните съюзи, Народните читалища, на Съветите за лекционна пропаганда към Отечествения фронт и на другите масови организации, на Всесъюзното общество „Знание" и сродните организации в братските социалистически страни.

Дружеството носи името на вдъхновения майстор на словото, на народния трибун и пропагандатор на социалистическите идеи в България — Георги Кирков.

Мястото и ролята на Дружеството ще придобиват все по-голямо значение в условията на разгръщащата се научно-техническа революция и изграждането на развитото социалистическо общество в България.

I. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Чл. 1. Дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков" има за цел да съдействува на Българската комунистическа партия за възпитанието на идейно убедени, морално устойчиви, физически калени, с високо съзнание за дълг и отговорност активни строители на развитото социалистическо общество в Народна република България.

Чл, 2. Главни задачи на дружеството са:
а)    да разпространява марксистко-ленинската теория, научно аргументирано да разяснява програмата на Българската комунистическа партия за изграждане на развито социалистическо общество, политиката на Партията и народното правителство;
б)    да популяризира постиженията и опита на Съветския съюз и на  Комунистическата партия на Съветския съюз в строителството на комунистическото общество и техния принос за укрепване на международното комунистическо движение; да съдействува за укрепване на българо-съветската дружба, за възпитание в беззаветна любов и вярност към Съветския съюз;
в)    да разобличава от класово-партийни позиции буржоазната идеология и антикомунизма, десния и „левия" ревизионизъм, националния нихилизъм, национализма и космополитизма и да възпитава трудещите се в интернационализъм п патриотичен дух;
г)    да разпространява конкретно икономически, производствено-технически, естествено-научни, педагогически, правни, здравни и други знания, да пропагандира постиженията на научно-техническата революция, да осветлява социалните й последици при социализма и капитализма, да популяризира успехите на българската и съветската наука и на цялата световна култура и техника, да съдействува за внедряването на научните постижения в практиката;
д) да съдействува за нравственото, естетическото, атеистическото и трезвото възпитание на трудещите се, за укрепване и спазване на социалистическата  законност.

Чл. 3. Дружеството осъществява целите и изпълнява задачите си чрез разнообразни форми и средства:
а) в тясно сътрудничество и е помощта на обществените организации, държавни, стопански, научни и културни институти, просветни и здравни организации, творчески съюзи и други под ръководството на партийните комитети то се грижи за непрекъснатото повишаване ефективността на лекционната пропаганда чрез подобряване па нейното съдържание и усъвършенствуване на лекторското майсторство;
б)    разработва планове и програми, участвува в организирането на теоретични конференции, народни и партийни университети, лектории, кинолектории, съвещания, семинари, курсове, просветни събрания, вечери на въпроси и отговори, лекции-екскурзии, беседи-концерти и други и осигурява лектори за тях;
в)    организира издаването на списания, бюлетини, лекции, брошури, научно-популярна и методическа литература, записи на лекции, изготвя библиографскн справки;
г)    урежда съвместно с радиото и телевизията научно-популярни предавания;
д)    популяризира чрез ежедневния и периодичния печат научни знания и придобития опит в работата на своите организации.

Чл. 4. Дружеството се грижи за повишаване научното равнище и методиката на лекционната пропаганда.

За тази цел:
а) с помощта на научни работници — философи, психолози, педагози, социолози, езиковеди, литератори и други, то организира изследването (цялостно и на различни страни) на лекционната дейност с цел да се повишава нейната научност и ефективност;
б)    организира самостоятелно или съвместно с другите организации и институти школи за ораторско майсторство и курсове за млади лектори, урежда консултации и инструктивно-методически показни лекции, подготвителни курсове, семинари и други;
в)    съвместно с други институти организира изработването на научно-популярни и учебни филми, диафилми, диапозитиви и други нагледни материали, необходими за лекционната дейност;
г)    използува в лекционната работа съвременни технически и други нагледни средства, разработва методически въпроси за тяхното прилагане и обучава лекторите за работа с тях;
д) организира обмяна на опит със сродните организации в социалистическите страни и разменя лектори с тях.

II. ОРГАНИЗАЦИОНЕН СТРОЕЖ

Членове на Дружеството

Чл. 5. Членове на Дружеството могат да бъдат научни работници, преподаватели, специалисти и обществени дейци, които притежават здрав марксистко-ленински мироглед и солидни знания; имат качества да бъдат лектори, автори и рецензенти; участвуват активно в лекционната пропаганда и в изграждането на развитото социалистическо общество. Според своята специалност те работят в една от секциите на Дружеството. Тяхното приемане става от организациите и секциите на Дружеството, а утвърждаването им — от съответния съвет.

Върховен орган

Чл. 6. Върховен орган па Дружеството е Националната конференция, която се свиква на всеки 5 години. Датата на свикването и дневният ред се обявяват най-малко два месеца преди деня на откриването. При особено важни поводи се свиква и извънредна Национална конференция. Това става по искане на Републиканския съвет или на две трети от членовете му. Броят на делегатите и начинът на избирането им се определя от Републиканския съвет.

Чл. 7. Националната конференция пристъпва към работа, ако присъствуват повече от половината делегати. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а за изменение на Устава, за прекратяване дейността на Дружеството или за сливането му с други организации — е мнозинство две трети от присъствуващите.

Чл. 8. Националната конференция:
а)    определя основните насоки и задачи на Дружеството;
б)    приема и одобрява отчетния доклад на Републиканския съвет и Централната финансово-ревизионна комисия;
в)    приема и изменя Устава на Дружеството;
г)    избира с тайно или явно гласуване Републикански съвет и Централна финансово-ревизионна комисия.

Републикански съвет

Чл. 9. Републиканският съвет е централен орган на дружеството и ръководи дейността му между националните конференции. Той се свиква най-малко един път в годината.

Чл. 10. В своята дейност Републиканският съвет се ръководи от решенията на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на правителството, от Устава и решенията на Националната конференция на Дружеството.

Чл. 11. Републиканският съвет:
а)    изпълнява решенията на Националната конференция;
б)    взема решения по основните въпроси на съдържанието, методиката и организацията на лекционната дейност;
в)    приема отчетите и контролира дейността на Изпълнителното бюро;
г)    приема годишния план за работа, щата, бюджета и отчета за тяхното изпълнение.

Чл. 12. Републиканският съвет избира от своя състав Изпълнително бюро: председател, заместник-председатели, секретар и членове.

Чл. 13. Изпълнителното бюро е оперативен изпълнителен орган на Републиканския съвет, което:
а)    организира изпълнението на основните методически и организационни мероприятия;
б)    осъществява мероприятия за подготовка и квалификация на лекторите;
в)    организира съвместни мероприятия с масовите организации, с държавни органи, с институти и други в областта на лекционната пропаганда;
г)    свиква съвещания, конференции и други по въпросите на съдържанието и методиката на лекционната пропаганда;
д)    създава и ръководи Центъра за разработване на научните основи и методиката на лекционната пропаганда;
е)    упражнява бюджета на Републиканския съвет;
ж)    направлява дейността на окръжните съвети на Дружеството, като им оказва помощ, обобщава и разпространява положителния опит в тяхната работа;
з)    одобрява примерни тематични планове;
и)    създава научно-методически съвети и направлява тяхната дейност;
к) утвърждава главните мероприятия за работата на Дружеството със сродните организации от другите социалистически страни и осъществява размяната на лектори;
л) предлага за награждаване или награждава изтъкнати лектори;
м) ръководи издателската дейност на Дружеството;
п) назначава щатните служители в Републиканския съвет и неговите поделения.

Чл. 14. Висш орган на дружеството в окръга е окръжната конференция, която се свиква всеки 2-3 години. Извънредни конференции се свикват по указание на Републиканския съвет или по искане на две трети от членовете на Окръжния съвет.

Чл. 15. Окръжната конференция:
а)    определя основните задачи по разпространението на научни знания на територията на окръга;
б)    разглежда и одобрява отчета на Окръжния съвет и Окръжната финансово-ревизионна комисия;
в)    приема решение за работата през следващия период;
г)    избира с тайно или явно гласуване окръжен съвет и окръжна финансово-ревизионна комисия;
д)    избира делегати за Националната конференция на Дружеството.

Чл. 16. В София се създава Градски съвет с права на окръжен; в районите на София се избират районни съвети на Дружеството.

Окръжни съвети

Чл. 17. Окръжният съвет на Дружеството се свиква на заседание най-малко един път годишно, като:
а)    ръководи дейността в периода между окръжните конференции н определя задачите за разпространението на научни знания в окръга;
б)    одобрява годишния отчет и годишния план на Бюрото;
в)    обсъжда мероприятия за съвместна работа с масовите организации.

Чл. 18. Окръжният съвет избира от своя страна Бюро: председател, заместник-председател, секретар и членове.

Чл. 19. Бюрото на Окръжния съвет е оперативен и изпълнителен орган, който:
а)    изпълнява решенията на Окръжния съвет;
б)    създава и ръководи научно-методическите съвети и секциите;
в)    осъществява мероприятия в помощ на лекторите и се грижи за привличането на млади лектори и за тяхната квалификация;
г)    за изнасянето на лекции договаря с масовите организации, стопански обединения, предприятия, заводи, учреждения, аграрно-промишлени комплекси, ТКЗС и др. организира самостоятелни пропагандни мероприятия;
д)    решава издаването на печатни и нагледни материали;
е)    снабдява организациите на Дружеството с нагледни и технически пособия за лекционна пропаганда;
ж)    обменя опит с други окръжни съвети;
з)    обобщава и разпространява положителния опит на организациите на Дружеството;
и)    предлага за награждаване или награждава изтъкнати лектори.

Чл. 20. Висш орган на Дружеството в градовете, в общините, ВУЗ, научните институти, централните ведомства и учреждения е общото отчетно-изборно събрание на лекторите. То се свиква на 2-3 години. По решение на Градския, Районния и Общинския съвет могат да се свикват и извънредни събрания.

Чл. 21. Общото събрание е редовно, когато на него присъствуват повече от половината от лекторите, членуващи в Дружеството. То разглежда дейността на Дружеството и приема годишен план. Избира с явно гласуване Градски, Районен, Общински съвет в състав: председател, секретар и членове. По-големите градски (и районни съвети избират бюро.

Чл. 22. Съветът изпълнява решенията на годишното събрание, като:
а)    разпространява научни знания, постиженията на науката, техниката и челния опит в производството, осигурява лектори за събрания, лектории, народни университети и др. по искане на обществените организации, учреждения и предприятия;
б)    грижи се за методическата и теоретическата подготовка на членовете си;
в)    привлича нови лектори и помага за повишаване на тяхната квалификация;
г)    организира подготовката, обсъждането и рецензирането на лекции.

III. НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКИ СЪВЕТИ

Чл. 23. Републиканският и окръжните съвети изграждат като свои помощни органи научно-методически съвети по отрасли на знанието.

Чл. 24. Научно-методическите съвети при Републиканския съвет избират оперативно бюро с председател, заместник-председател, секретар и членове, а при окръжните съвети само председател и секретар.

Чл. 25. Председателите, секретарите и членовете на научно-методическите съвети при Републиканския съвет се утвърждават от Изпълнителното бюро, а в окръзите — от бюрото на съответния окръжен съвет на Дружеството.
Те трябва да бъдат изтъкнати специалисти от съответния отрасъл на знанието, притежаващи пропагандистки и организационен опит.

Чл. 26. Научно-методическите съвети:
а)    обсъждат въпросите на научното съдържание и идейно-теоретическото и методическото равнище на лекциите от съответния отрасъл на знанието;
б)    изготвят примерна тематика, тематични цикли и др.;
в)    организират семинари, методически и други мероприятия за квалификация на лекторите;
г)    организират национални и окръжни съвещания по проблемите на лекционната пропаганда;
д)    провеждат мероприятия за подготовка на млади лектори.

Чл. 27. При Републиканския, окръжните, районните и градските съвети на Дружеството, съвместно с обществените организации, може да се създават комисии от специалисти за задълбочено разработване на проблемите на лекционната пропаганда сред работническата класа, младежите, жените и други категории трудещи се.

IV. ФИНАНСОВО-РЕВИЗИОННИ КОМИСИИ

Чл. 28. Националната и окръжната конференция на Дружеството избират финансово-ревизионни комисии.

Чл. 29. Централната финансово-ревизионна комисия се състои от председател, секретар и членове и има за задача да:
а)    проверява финансовото и материалното състояние на Дружеството и следи за спазване на финансовата дисциплина и съхраняване на неговото имущество;
б)    представя отчет пред Националната конференция за своята дейност.

Чл. 30. Окръжните финансово-ревизионни комисии се състоят от председател, секретар и членове и имат за задача да:
а)    следят за спазване па финансовата дисциплина и опазване на материалното имущество;
б)    представят пред окръжната конференция годишен отчет за своята дейност.

V. ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА

Чл. 31. Дружеството набира средствата си от:
а)    субсидия от държавата;
б)    сключени споразумения;
в)    издателска дейност;
г)    други приходи.

Чл. 32. Дружеството и неговите органи изразходват средствата си по предварително одобрен бюджет от Републикански съвет.

VI. ПООЩРЕНИЯ И НАГРАДИ

Чл. 33. За активно участие в разпространението на научни знания и извършена организационна работа лекторите, членове на Дружеството, се награждават с:
а)  похвали и поощрения;
б)    грамота и почетна значка;
в)    екскурзии в страната или вън от нея.

Чл. 34. Дружеството прави предложение пред Държавния съвет на НРБ за:
а)    награждаване с медали и ордени;
б)    удостояване със звания „Заслужил деятел на културата" и „Народен деятел на културата".

Чл. 35. Републиканският и окръжните съвети дават атестат за дейността на лекторите при оценка на служебната, научната и обществената им дейност.

Чл. 36. Материалното и моралното стимулиране на лекторите се урежда със специално разпореждане на Министерския съвет.
Републиканският съвет, съгласувано с Министерството на труда и социалните грижи, издава инструкция за приложение на разпореждането.

VII. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 37. Дружеството „Георги Кирков" е юридическа личност и се представлява от Републиканския съвет или упълномощени от него лица.

Чл. 38. Дружеството има седалище в гр. София.

Чл. 39. Дружеството има печат с надпис отгоре „Дружество за разпространение на научни знания „Г. Кирков", а отдолу „Републикански съвет", в средата „Народна република България".
Печатът на окръжните съвети е по подобие на Републиканския, в средата на който се поставя името на населеното място.

Чл. 40. Дружеството има значка, издава членски карти, които връчва на всеки свой член.

Чл. 41. Дружеството има свои печатни издания. Организацията, целите и устройството на издателската дейност се уреждат с правилник.

Чл. 42. Националната конференция допълва, изменя или отменя Устава.

Чл. 43. Дружеството се създава за неопределено време.