УНГАРСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1956. През октомври 1956 в Будапеща започват протести против властта на компартията, които постепенно прерастват във въоръжено въстание, обхванало цялата страна. Преди това, под влияние на XX конгрес на КПСС (февруари 1956) и оставката на вожда на Унгарската партия на трудещите се Матиаш Ракоши (юли с.г.), у унгарците е възкръснала надеждата за либерализиране на сталинисткия режим. Началото е дадено от голяма демонстрация на 23 октомври в Будапеща, участниците в която настояват за премиер да бъде издигнат отново Имре Наги (отстранен през 1955 от Ракоши). Манифестацията е остро осъдена по радиото от новия партиен лидер Ерньо Герьо. Това довежда до кървави опити да се овладее сградата на радиостанцията. В Унгария започват военни действия, в които се намесват и разположените там съветски войски. Под напора на събитията Герьо е заменен от Янош Кадар, а премиер става Наги (25 октомври). На 28 октомври новото правителство постига примирие със съветските части. На 30 октомври е разтурена Унгарската партия на трудещите си, като на нейно място е създадена Унгарската социалистическа работническа партия начело с Кадар.

При вестта за нахлуването на съветски войски на 1 декември Наги обявява, че страната излиза от Варшавския договор и става неутрална. В кабинета му влизат представители на забранените през 40-те години демократични партии (3 ноември). Същия ден Янош Кадар напуска Будапеща и отива в Солньок, където създава т.нар Унгарско революционно работническо-селско правителство. На 4 ноември сутринта съветските войски атакуват Будапеща – формално по молба на “правителството” на Кадар. Геройската съпротива на защитниците е сломена. До края на месеца е установен контрол над цялата страна. В боевете загиват над 3 хил. души, 200 хил. емигрират зад граница. Кадар започва репресии срещу участниците – арестувани са няколко десетки хиляди души, извършени са неколкостотин екзекуции. Започва т.нар. “нормализация”.