1. Като социолог, как бихте определили положението в страната?

Всичко е сравнително ясно - корпоративен капитализъм в чалга изпълнение, зле работещи институции, корупция, ниско доверие към властите, тежко зависими медии, масова бедност, ниска раждаемост, расте неграмотността, гетоизирането на циганите се задълбочава, процес на турцизиране на помаците, настъпление на ислямизма, битова престъпност, емиграция, обезлюдяване на селища и региони, бежанци, атмосфера на нихилизъм, безотговорен и муден Брюксел.

От друга страна, българите могат да отидат да пътуват, работят и учат където желаят по Света. Има значима общност от хора, които живеят добре. Рязко се увеличи разнообразието в потреблението. Променя се битът на милиони. Достъпът до информация е невъобразим. Усилено се развива пътната инфраструктура. Има видима промяна в благоустройството на градовете и някои села. Възможностите за реализация по света и у нас на здравия, находчив, трудолюбив и образован човек са несравними с миналото.

Като вземем предвид доброто и лошото, най-привлекателни се оказват:

- емиграцията;

- преселването в по-голям град;

- работа с държавни поръчки и с европейски пари;

- познанства и близост с политици, държавни или общински служители и чуждестранно спонсорирани структури.

2. Добре, щом като всичко е ясно, тогава защо не решаваме проблемите си, а продължаваме да сме най-бедната страна в Европа и даже изоставаме от Румъния?

Казвам "сравнително ясно". Друг може да има различно мнение... Основната причина е, че сме в капана на личните си и групови интереси. Общият интерес едва-едва прозира. Няма формулирана обща цел! Строяхме развито социалистическо общество, разграждахме тоталитарната система, създавахме демокрация, влязохме в НАТО, станахме членове на ЕС.

А сега какво правим?!

Пленени сме от текущите въпроси, ремонтираме държавната сграда, вълнуваме се от инцидентите. А голямата обща цел каква е?

Обществото е лишено от хоризонт. Няма пространство за въображение и вдъхновение. Дилемата "да бъдеш или да имаш" е смачкана. Няма къде "да бъдеш". Няма я мисловната сцена, няма място за публиката. Затова има само задкулисие. Къде да застанеш? Кой ще те оцени в тези атеистични години? Индивидът без публика, жури, съд е дете на произвола, резултат на хрумките.

Тогава му остава само една опора - "да имаш". Личният интерес е редуциран до пари и вещи.

Говори се за "реформи". В името на какво? Отговарят - за "социална справедливост", за "равенство пред закона". Как ще се постигне "социална справедливост" и "равенство пред закона", когато в обществото господства принципът "да имаш"? Невъзможно е.

Голямата цел е от ключово значение за обществото и държавата. Пиковете в нашето развитие са времената, когато е имало такава цел - църковна независимост; освобождение; обединение на българските земи...

3. Според вас каква би трябвало да е днешната цел на обществото ни?

Съгласен съм с всички, които биха казали, че целта е "европеизацията на страната"! Така казано, е много общо. Нужно е осмисляне. Дискусии. Какво е Европа? Какви са нейните стандарти? Кое от опита на другите европейски страни би било добро за нас? Каква е България? Какви са нейните постижения? Кое трябва задължително да запазим? Какво ще рече "европеизиране"?..Отговорим ли си на тези въпроси, ще имаме яснота - какво реформираме, защо и докъде го правим все в името на човека.

4. При сегашния бежански поток целта не е ли да се справим с него, пък после да мислим за друго ? Цяла Европа трябва да се европеизира.

ЕС очевидно трябва да се "европеизира".

В християнска Европа всеки ден нахлуват хиляди от над сто етноса. Повечето изповядват мюсюлманството. Променя се структурата на населението в големите градове. Системни са сблъсъците между самите мигранти, между мигрантите и европейците. Мнозина от мигрантите не са готови за труд, необразовани са, нямат желание да се адаптират. Съобщава се, че големите германски компании са наели по-малко от 100 души от двата милиона бежанци в страната.

Образът на държавата вече не е - уличен фенер и застанал до него полицай, а уличен фенер и група мигранти около него.

Променя се нощта в Европа. Променят се улицата и публичното пространство.

Това е Факт!

Невероятно предизвикателство за ум, Вяра, поведение, организация на живота.

Споделям една антиутопия.

Ако нашествието продължи (!), вероятността за бъдеще в несигурност, тревога и страх е много голяма. Ще има няколко века смутове, размирици и въоръжени стълкновения с милиони жертви. Те няма да бъдат само цивилизационни, религиозни и междуетнически, те ще бъдат и расови. Женските утроби ще определят победителя. Така че резултатът е ясен - ще има икономически разорена ислямска Европа, градове в руини, унищожени паметници, джамии, джамии, джамии... Тук-таме християнски анклави. Романът на Уелбек "Подчинение" е романтична утопия.

Смятам всякакви спорове за тълкуване на нашествието за излишни.

Трябва да се положат незабавни усилия за неговото спиране. Предлаганите мерки са добри - укрепване на външните граници на Европа, подпомагане на размирните държави...

Но това са палиативни мерки. Те загърбват мащаба на проблема. В черна Африка живеят над милиард, до 2050 ще бъдат над два милиарда. Те знаят, че в Европа се живее по-добре. Днес има над сто милиона потенциални мигранти. В следващите десетилетия техният брой ще расте. Ще ги подтикват и очакваните климатични промени. Още по-драматична е картината в мюсюлманския свят. Там отдавна се води пропаганда за преселване в Европа. Градят се илюзорни представи, подклажда се религиозната мотивация. Не ми се мисли за колко милиона става дума. Ще спомена само, че в 150-милионен Бангладеш живеят 1000 души на квадратен километър, в Европа средно около сто, в България 40-50. И тук може да повлияе климатът. Продължи ли глобалното затопляне, земите на Бангладеш (и не само!) са застрашени от потопяване.

Трябва да проумеем мащаба на задачата: Как и с какво да помагаме на тези държави? Каква трябва да бъде общата граница? Как да се адаптират към европейския начин на живот неизбежните пришълци?

Има и втори проблем. Каквато и граница да строим, както и да помагаме на Африка и мюсюлманския свят, положението е неспасяемо, ако не се промени рязко раждаемостта в цяла Европа. Високата раждаемост е най-сигурната бариера срещу нашествието. У нас този проблем е основен.

Жените и мъжете трябва да решат кое предпочитат - да отглеждат собствени деца, или в неброени години да се грижат за адаптацията на хора от друга цивилизация, вкл. и да отглеждат техните деца. Кое е по-лесно? Кое е по-евтино?

5. Могат ли тези теми да намерят място в предстоящите президентски избори?

Неизбежно е в предизборната кампания кандидат-президентите да разискват не само раждаемостта и мигрантите. Конституцията дава малко възможности на президента, но той ще бъде пряко избран. Вероятността да получи повече гласове от мнозинството в парламента е реална. Той има изключителна власт за влияние. Тъй че е очаквано кандидатите да заявят не само какво ще правят съгласно своите конституционни правомощия, но и за какви каузи ще използват влиянието си.

6. Как оценявате възможностите на обявените досега кандидати?

От тези, които зная - Каракачанов, Радев, Дончева, Трайков, Калфин всички са достойни и авторитетни. Може да се предположи, че кандидатът на ГЕРБ няма да им отстъпва. Ще видим кой колко е добър в предизборното състезание.

На старта Калфин се откроява с политически и управленски опит, езикова култура, външнополитическа подготовка, познаване на ЕС. Каракачанов е доказал се лидер, има ясен политически профил, диалогичен, ясно е какво и как ще защитава. Дончева е политик с характер, добре познава властовите практики. Трайков прави впечатление на уравновесен, доказал е, че може да отстоява позиция.

Любопитство поражда Радев. Бил е елитен пилот, никога не е правил планове да се занимава с политика, Нинова му предложила по телефона. Мислил един ден, бил предизвикан от интервю на Борисов и Ненчев, дал съгласие. Предполагаемите му качества са дисциплинираност, психична устойчивост, издръжливост на натоварване, високо чувство за отговорност, организираност, способност за разумен риск. Може да се предположи, че е патриот... Длъжен съм да кажа, че политиката е професия. Той възразява, че и останалите български политици не били учили за политика. Да, така е. Но всеки от останалите е бил поне двадесетина години в занаята. Остават неясни политическите убеждения на Радев. Освен съгласието, дадено на Нинова, вземал ли е друго политическо решение? Съжалявам, но не става дума за кандидат за общински съветник или депутат, а за най-висшата политическа длъжност в държавата!.. Добре е, че Радев е започнал срещи по страната. Не само хората ще го видят, но и той ще ги види. Ще натрупа безценен опит.

От всички кандидати достойно ще се представят тези, които имат повече срещи с граждани. Село по село, град по град, веднъж, че два и повече пъти в големите градове. По три срещи на ден, без почивка, с ясни послания...

Резултатът от изборите до голяма степен ще зависи от това, както и от телевизионните дебати. Другото са структури и пари. Това мога да кажа.

 

(Публикувано във в. "Галерия" на 20 септември 2016 г.)