Указът е издаден на 9 януари 1989 година. Правилникът за неговото прилагане е приет на 15 февруари. Той е елемент от радикалните промени, започнати от Тодор Живков. На 29 октомври 1987 година Политбюро взема решение за разпускане на стопанските отдели в партийните комитети. На 30 октомври Секретариатът на ЦК набелязва конкретни мерки за изпълнение на решението.

Започва изпълнението на решението. По този начин се премахва значителният сегмент от дублирането – държава-партия. (Всеки партиен комитет освен с партийните и политическите въпроси се занимаваше и с всичко останало. Поради това комитетите дублираха структурата на общинските или окръжни съвети. Там има отдел “Промишленост”, в комитета също има отдел “Промишленост” и т.н.)

Указ 56 недвусмислено показва:

• че Живков започва пазарни реформи. Комунистическият проект е изоставен.

• че Живков иска да запази политическата система (замисълът му (вероятно!) е бил – китайския път).

В Указа се определя, че “стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост” (чл. 1, ал. 2) и “основна форма на осъществяване на стопанската дейност е фирмата” (чл. 2, ал. 1). Фирмите могат да бъдат държавни, общински, кооперативни, на обществени организации, дружествени и “на граждани” (чл. 10, ал. 2). Фирмите на гражданите се регистрират в съда чрез заявление. “На всички фирми се осигуряват равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност.” (чл. 4, ал. 1)

Стратегията на социално-икономическото развитие на страната се планира от държавата, но фирмите действат, като се съобразяват със закона и “пазарните механизми”. В Указа и Правилника са разгледани въпросите за акционерната фирма, фирмата с ограничена отговорност, фирмата с неограничена отговорност, фирмите на граждани. Интерпретират се въпросите за несъстоятелността и ликвидацията, за държавното регулиране, чуждестранните фирми, данъците, арендата, ролята на банките, стопанския арбитраж...

За да бъдем коректни, би трябвало да отбелязваме, че с Указ 56 Живков започва пазарните реформи.