Тъмръш е историко-географска област в Средните Родопи.

Води името си от село Тъмръш, населено с помаци, които участват в кланетата в Перущица, Бойково, Дедево, Храбрино през 1876 г. и логично след Освобождението правят всичко възможно, да не попаднат в българската държава и избягнат отмъщението за извършените зверства.

Онази част от българомохамеданите, които са  участвали в репресиите, попадат в двойна клопка. При потушаването на българо-християнските въстания, за да докажат, че са правоверни мюсюлмани, а не презрени от "истинските" турци "помаци", те вършат истински зверства. Но когато Османската империя се срутва и те виждат, че са били на страната на загубилите историческия сблъсък, за да  защитят и оправдаят миналите си действия  (особено "проявилите се" и техните потомци) спират да бъдат само "правоверни мюсюлмани", а направо скачат в турския етнос и викат "турци сме". Такъв е случаят със селата в  Тъмръш, както и с  турчеещите се цигани. Те или родът им са вършили безобразия в преследването на християните и подсъзнателно се стремят към оправдание. Колективната вина е само забравена, но продължава да работи...  

Но да се върнем в края на ХІХ век. По споменатия механизъм след Освободителната война - 1879 г. се ражда Тъмръшка или Помашка република, начело с Ахмед ага Тъмръшлията, чийто брат води помациите в акциите през 1876 г. Тук думата република няма юридически смисъл, а по-скоро това е опит да се лавира между Османската империя и новосъздадената Източна Румелия, за да се избегнат отмъщенията и да се плащат по-ниски данъци. След Съединението през 1885 г., по силата на Топханенския акт, тези десетина села остават в границите на Империята и поради специфичното разположение са наричани Тъмръшки клин.

Още в първите сражения след 5 октомври 1912 г. воините от 21 пехотен Средногорски полк под командването на полковник Владимир Серафимов разбиват малобройните турско-помашки отряди, а гневните българи от село Перущица изгарят село Тъмръш, чието население бяга чак в Анадола и основава ново село под името Тъмраш кьой...

Това е в реда на традицията в принудителната миграция по времето на Османската империя.

Значителна част от днешното турско население е с гръцки, български, арменски  корен...

Още при падането на Константинопол, когато той е един обезлюден град, по-скоро черупка на град, Мехмед Завоевателя докарва в него население от завоюваните балкански земи. Има писмени сведения за заселване на цели видински села, чиито жители (логично!) в следващите векове стават турци без никакви кавички.