Тошо Спиридонов "Атлас"

Този текст е част от изследването на доктор Тошо Спиридонов "Историческа география на тракийските племена до ІІІ в. пр. н.е." (Атлас), София, 1983 г. изд. БАН от стр. 69 до стр. 87. Той е обяснителен към картите, приложени тук, накрая, в pdf файл. При ползването на труда изрично да се посочват библиографските  данни на печатното издание.

 

ИСТОРИКОГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА ДО III В. ПР. Н. Е.
(Резюме)

 

ЮГОЗАПАДНА ТРАКИЯ ПРЕЗ XIII-VI В. ПР. Н. Е.

След раздвижването на илирите и дорийците част от населението на Югозападна Тракия и северните части на древна Гърция било принудено да се изсели на изток от Струма. Между тях били киконите, които достигнали до района между Бистонското езеро и Марица, а също и на о-в Тенедос; вероятно с тях се изтеглили на изток и бистоните, които се настанили около Бистонското езеро. Най-далече, изглежда, достигнали мигдоните, чиито царе Мигдон и Амик водели войни с малоазийските мизи; части от едоните се заселили на о-в Тасос.

Движението на тези групи ставало по долното течение на Вардар, Северен Халкидик и района на ез. Болбе (Богданското езеро).

На базата на направения в текста анализ може да бъде реконструирана вероятната картина на племената в навечерието на Троянската война.

Според тази картина най-северно се разполагат пеоните (VI. 7.). В края на бронзовата епоха и началните векове след Троянската война те се разполагат по долното течение на Вардар, на юг от района на Скопие, западно от гр. Струмица и източно от Битоля — Прилеп. В навечерието на Троянската война достигат до Солун и ез. Болбе.

В района на Битоля и Прилеп до Охридското езеро на запад се разполагали пелагоните; на запад от Вардар до Мъгленица — Бистрица живеели ботиеите, а югозападно от тях, в големия завой на Бистрица еордите. По крайбрежието между устието на Бистрица и Олимп се разполагали пиерите; между тях и еордите обитавали част от фригите. Най-южно от описаните групи, достигайки северния бряг на р.Пеней, в Горна и Долна Македония живеели македоните.

На изток от долното течение на Вардар живеело население, което по-късно ще даде племенни названия, като крестони, бисалти и др.

ЮГОЗАПАДНА ТРАКИЯ. ЕКСПАНЗИЯ НА ПЕОНИТЕ

Натискът на илирите върху описаната по-горе група вероятно бил оказан посредством пеоните. Разширението на пеоните може да бъде проследено по литературни данни в две посоки. Първата е пряко отразена в „Илиада” и поставя пеоните по най-долното течение на Вардар. Анализът на Херодотовите данни показва, че тези земи са изконни за мигдоните, едоните и др. източно от реката и за ботиеите — западно. При все това пеоните завладели Мигдония и земите им до Богданското езеро, а на западния бряг — ивица, която се простирала до Солунския залив. Това е било естествен стремеж за излаз на море пред вид предимствата, които той дава.

Втората посока на разширение е била към долината на Струма и района на Пангей. Тук пътят за придвижване е минавал между Беласица и Круша планина, като са били покорени най-рано дероните; това личи от общите им божества.

Трета посока вероятно е имало към северните части — към района на Трън и Кюстендилско; вероятно тук трябва да се отнесе сведението на Херодот, че Искър извирал от пеонска територия. От този район по-късно са известни независимите пеони на Тукидид и тези, които се разполагали „надясно” от пътя на Ситалк към Добер.

Състоянието на останалите групи, изброени по-горе, трудно може да се долови. Вероятно то се е запазило и малко след Троянската война, когато те били притиснати от юг от издигащите се македони. Изглежда, че първи изпитали участта на покоряването перебите, които у Херодот влизат в македонските владения (VI. 5).

ЮГОЗАПАДНА ТРАКИЯ. ЕКСПАНЗИЯ НА МАКЕДОНИТЕ

Сведенията на Тукидид ни връщат към ранната история на македонското разширяване. Според тях македоните с оръжие в ръка изгонили от териториите им пиерите, еордите, ботиеите и покорили, както изглежда, оная част от фригите (=бриги), която се разполагала по долината на р. Бистрица около пл. Бермион (VI. 2).

През този първи период на разширението на македоните, който достига до времето на похода на Ксеркс към Елада, се разполага и последното голямо разместване на племенните групи в Югозападна Тракия. Сега заемат „класическите” си места пиерите, одомантите и едоните около Пангей; еордеитеи ботиеите — в Халкидика.

Македоните ликвидирали и владенията на пеоните по западния бряг на Вардар, в земите на ботиеите, както и тяхната власт в земите на Мигдония. В южните части на тази област и по-точно около Лагадинското и Богданското езеро, тяхната власт вероятно е била номинална, защото при похода на Ксеркс Херодот не споменава нищо за тях. По-стабилна е била властта им в северните части на Мигдония. Това се вижда в описанието на пътя на персите, които отивали като пратеници при македоните. Там след пл. Дисорон (Круша) следвала Македония.

През този период македоните не успели да се справят с жителите на Халкидическия п-в. На средния полуостров от старото население се закрепили ситоните. В останалите два полуострова и в северните части на полуострова обитавали т. нар. халкидци. В техния състав влизали различни групи или части от групи: еордеи, ботиеи, а по-късно бисалти, едони и др.

Между персийския поход и Ситалковото настъпление към Добер се разполага вторият период от експанзията на македоните.

В оглеждания район се очертават ясно три групи. Първата — най-малката — е съставена от населението на Халкидическия п-в. Сега вече дори ситоните заглъхват вероятно за да продължат да съществуват под името халкидци в безкрайните войни срещу гърците и македоните.

Втората група е на пеоните. Тя продължава да се крепи приблизително в очертаните по-горе граници. В края на този период най-източните й разклонения — пеоплите, доберите (сириопеоните) и тези, които са на запад от Круша планина — ще попаднат след похода на Ситалк в ръцете на тракийските племена, обитаващи там — одоманти, дерсаи и др.

Последната група — на македоните — продължава своето разширение на изток. След оттегляне на персите на запад от Вардар нахлули македоните. Постепенно в техни ръце попаднали земите на мигдоните, крестоните и бисалтите, които живеели на юг от течението на Струма.

Това са последните обширни територии, които македоните успели да завладеят и удържат в ръцете си най-дълго. Останалите походи на Филип II и Александър III Македонски нямали този успех с изключение може би на завладяването на района на Пангей и гр. Кредиди. Тези действия обаче се отнасят за следващия период, който ще бъде разгледан по-нататък.

І.1. МИГДОНИ

Тракийско племе, най-рано и най-добре засвидетелствувано у Херодот. От митологията е познато в деветия подвиг на Херакъл, където героят убил Мигдон, брат на Амик; двамата били царе на бебриките и водели война с Лик, цар на мизите в Мала Азия.

Територията, покривана от това име, се очертава от Херодот в разказа за похода на Ксеркс към Елада. Като опорна точка трябва да се счита споменаването на р. Ехейдор (Галико), която извирала от Крестония и след като преминавала през Мигдония, се вливала в Аксий (Вардар) при блатото около устието на тази река. Пак в Мигдония се поставя да лежи и гр. Терме (Тесалоники), а р. Аксий била граница между Мигдония и Ботиея.

Ако следваме всички данни, ще трябва да приемем, че под името Мигдония се разбирали земите между Вардар на запад и предпланините на Круша и Богданска планина на изток; на юг границата е вървяла по крайбрежието, включвайки Солун и неговия залив. В Халкидика мигдонска земя е била територията около ез. Болбе, а на север едва ли е била по-далече от полето на Гевгели.

Войната на Лик с Мигдон и Амик в Мала Азия и споменаването на Херодот, че по пътя от Акант към Терме Ксеркс минал и през Пеония, навеждат на мисълта, че голяма част от носителите на това име са се преселили в Мала Азия. Това вероятно е станало под натиска на пеоните, които се придвижили към долното течение на Аксий поради натиска на илирите. Тази част от племето на мигдоните, която останала на Балканския п-в, била покорена от пеоните и мигдоните. Останало само наименованието на областта.

І.2. КРЕСТОНИ

На североизток от областта Мигдония се разполагали крестоните. Въпросите за произхода и локализацията на носителите на това име се свързват с въпроса за пеласгите поради разночетенията на името на гр. Крестон у Херодот. Текстът на този античен автор не оставя обаче съмнение за мястото му, защото крестоните не са познати от античните автори за друг район на света; пеласгите, които живеели по времето на Херодот в този град, били някога съседи на дорийците и живеели в страната, наричана сега Тесалиотида. Всичко това определя мястото на града — на север от Тесалия — и четенето на името — Крестон.

Опорна точка за локализирането на племенната територия е отново споменаването на р. Ехейдор (Галико), която извирала от Крестонска земя. Това дава основание да се мисли, че източната граница на очертаваната територия е минавала още по на изток по билото на Круша планина и вероятно по най-високите източни склонове на Богданска планина. На юг, както споменават по-късните автори, като например Аристотел, крестоните владеели земите до ез. Болбе, което лежало в мигдонска земя. Поради липсата на преки данни у Херодот тази граница остава маркирана само по тези сведения. На север техните владения опирали в земите на дероните, които би трябвало да се разположат в района между Беласица и Круша около ез. Прасиада.

Ако отчитаме пеонското присъствие в територията на мигдоните около Троянската война, ясно е, че следващият ход на пеоните е бил насочен към земите на крестоните. Тук обаче те се сблъскали с укрепителната система, която имала предимствата на планинските крепости. Военният съюз, който сключили с бисалтите, им помогнал да се задържат самостоятелни и да отблъснат пеонската опасност. Този съюз бил жив, както може да се види от текста на Херодот, и по време на персийската опасност.

I.3. ПЕОНИ. ЕКСПАНЗИЯ НА ИЗТОК

Споменаваната експанзия на пеоните на юг по долината на Вардар и на изток е добре засвидетелствувана в литературните извори. Пеоните се споменават в „Илиада” като живеещи по долния Аксий, а на изток — от Херодот. Но ако в „Илиада” не се споменават отделни племена въпреки присъствието на вождове при Троя, в логоса на Херодот са изброени конкретни групи, които носят свои имена — пеони, добери и сириопеони. В пета книга те се споменават още един път, сега в обратен ред — пеопли, сириопеони и пеони. Ако споменатите племена са едни и същи, доберите могат да бъдат отъждествени със сириопеоните. Присъствието на доберите тук, като се има пред вид локализацията на Добер около Валандово, не бива да ни учудва. В своята експанзия на изток пеоните имали възможност да минат по два пътя — през района на Болбе — устието на Стримон или между Орбелос (Беласица) и Дисорон (Круша). Анализът на текста на Херодот показва, че пеоните избрали втория път.

Така доберите се озовали в Сярското поле и приели името на този голям селищен център. Заедно с тях на изток била изтикана и част от обитаващите около ез. Прасиада — дерсаи и дрои, които, отстъпвайки пред пеоните, достигнали до районите северно от Пангей (Кушница). Там ги намираме у Херодот и следващите антични автори.

І.4. БИСАЛТИ

Първото споменаване на бисалтите е от Херодот във връзка с похода на Keepкс към Елада. Той отбелязва, че от Стримон на запад областта около приморския град Аргил и прилежащата му страна се наричала Бисалтия.

Следователно източната граница на бисалтите била Струма. Северозападната граница на бисалтите с крестоните също може да се очертае по-релефно. Тя е минавала някъде по хребета на Круша планина. На запад освен равнинната част на Бисалтия, спомената от Херодот, бисалтите, изглежда, са владеели и райони от Богданска планина. В нея те били съседи на крестоните, а в южните й части — и с мигдоните. Владенията им тук обаче не са били по на юг и запад от Богданското езеро.

  Най-неясна е границата им на север, но тя едва ли е минавала по на север от Беласица. Като имаме пред вид контактите между бисалти и меди, споменати от Б. Геров, и локализацията на дероните около ез. Прасиада, някои неща могат да бъдат доловени.

Ясно е, че бисалтите са владеели известна територия и на север от течението на Струма, т. е. в района на Сяр. При експанзията на пеоните на изток маршът им разделил двете групи, като тази, която се намирала северно от Струма, се изтеглила в планините над Серското поле. Там те осъществили контактите с медите. При тях избягал и споменатият от Херодот бисалтски цар, който явно се оттеглил там пред персийската опасност.

Нещо повече. Трябва да предполагаме, че и останалата част на юг от Струма също се е била оттеглила в планините пред персийската опасност. Това е похват, който е характерен за траките и може да се наблюдава и при другите племена. Но тъй като името се разпростира само върху население, което влиза в група, подчинена на един цар, след разделянето на бисалтите на две групи северната е престанала да носи името бисалти, тъй като вече не е била подчинена на бисалтския цар. Затова и траките, откраднали колесницата на Ксеркс, са анонимни.

І.1. ОДОМАНТИ

Митологичните данни позволяват да се постави ранната територия на одомантите на запад от долното течение на Струма. Ако сведението на Партений, че Ситон бил баща на Палене и цар на одомантите, съдържа рационално зърно, преместването на племето ще трябва да се свърже с придвижването на пиерите; последните били отхвърлени на изток от македоните.

По-горе се видя, че пеоните в своята експанзия на изток достигнали до Пангей и Перинт. Следователно до края на VI в. пр. н. е. не може да се мисли за присъствие на одомантите на север от течението на реките Ангиста — Дерматица — Струма.

Съпоставката на сведенията на Херодот и Тукидид довежда до интересни изводи. Според първия одомантите живеели в района на Пангей, като са свързани много здраво с планината. Според втория одомантите обитавали равнината на изток от Струма. Много по-късно Страбон също съобщава, че одомантите живеели в равнината на изток от бисалтите, т. е. от Струма. Следователно имаме две групи сведения: Херодот и Есхил в първата и Тукидид и Страбон във втората. Тези сведения могат да се интерпретират така.

Одомантите, които живеели в равнината между Ангиста, Струма и Пангей, по време на персийския поход към Елада се изтеглили към планината, за да се предпазят от опасността. Затова и Херодот ги отбелязва, когато се спира на племената от този район. След отминаването на опасността одомантите отново се връщат в своите селища в равнината, където ги намира Тукидид. Този похват на действие на траките е познат и за други племена и е характерен за тях.

II. 2. ЕДОНИ

Мястото на едоните за началото на периода XIII—VI в. пр. н.е. е точно определено от Тукидид. Според него те живеели в Мигдония и били изгонени оттам от македоните.

Първият натиск върху тази територия (Мигдония) дошъл от северозапад. В своята експанзия на юг и изток пеоните нахлули в територията на мигдоните, едоните и други сродни им племена. Според Томашек и Кацаров този натиск принудил част от едоните да се изселят на о-в Тасос, където по-късно, около IX в. пр. н. е., те попаднали под властта на финикийците; тъкмо около това време последните се раздвижили, което довело и до основаването на някои финикийски колонии на северния африкански бряг, между които и Картаген.

По-късно, при раздвижването на македоните, част от едоните се изселили на изток от долното течение на Струма и заели земите между най-долното й течение и Пангей. Част от тази планина според Есхил влизала в „едонската земя”.

Анализът на сведенията на Херодот показва, че около VI в. пр. н. е. едоните заемали: на запад — малка територия на западния бряг на Струма, която вероятно ги свързвала чрез земите на мигдонското ез. Болбе с предишните им територии; на север — част от областта Филида, където се осъществявал контактът с одомантите; на изток — част от Пангей, а на юг достигали до морския бряг до устието на Струма до територията на съседните пиери.

II.3. ПИЕРИ

В началото на периода XIII—VI в. пр. н. е., пиерите вероятно заемали земите на родната си територия — по източния бряг на района между Бистрица и Олимп. Пак според Тукидид те били изгонени от старите си поселища от македоните и се заселили в земите южно от Пангей.

Тук според Херодот пиерите заемали земите: на запад — до едоните; на изток — до района на Кавала. На север те владеели предпланините на Пангей, а на юг — морския бряг.

II.4. САПЕИ

Територията на сапеите трудно може да бъде определена на базата на данните, които имаме от авторите преди Тукидид. При все това сведенията на Херодот могат да подскажат някои опорни точки. Преди всичко това е устието на Места, което определено е било в ръцете на сапеите. Като имаме пред вид, че Херодот поставя сапеите непосредствено преди пиерите, изследваното тук племе на запад вероятно е достигало до района на Кавала. Пак Херодот говори за градове на сапеите, които били разположени навътре в очертания дотук район, вероятно до Ставруполис или по-южно от него. Най-неясна е сапейската територия на изток. Вероятно в района на Абдера или западно от него те са осъществявали контактите с бистоните.

II.5. ДЕРСАИ, АГРИАНИ

Североизточно от Пангей от Херодот са споменати две племена — дерсаите и агрианите.

Езиковедският анализ показа, че дерсаите са родствени с дероните, които заемат района между Беласица и Круша планина, т. е. на пътя на пеоните, придвиждащи се на изток. Всички тези данни позволяват да се мисли, че дерсаите, както и споменатите от Тукидид дрои (дроси) са отстъпили под натиска на пеоните и са се отцепили от дероните, които попаднали под пеонска зависимост. В това си отстъпление те достигнали до района северно от одомантите и пеоплите и западно от агрианите; на запад граничели с ония бисалти, които се отделили от основната бисалтска група при експанзията на пеоните на изток.

Изброяването на племената от Херодот и Тукидид дава възможност да се определи и мястото на агрианите — в полето на дн. Драма. Този извод е подсказан и от значението на името. По-късно Тукидид ще го назове с друго име, може би истинското — панеи.

ІІІ.1. БИСТОНИ

Името на епонима Бистон е познато на митологията като син на Арес и дъщерята на Нест — Калирое, брат на Одомант и Едон. Според Ст. Византийски той е син на Пеон и внук на Арес или син на Кикон. Без да дават ясна картина на племенната територия, митологичните данни свързват бистоните за времето на Троянската война с Бистонското езеро, което дало името на племето.

Анализът на данните за времето около VI в. пр. н. е. показва, че бистоните на запад достигали до най-долното течение на Места, където осъществявали допира със сапеите. На север заемали Ксантийското поле и южните склонове на пл. Момчил. На изток бистоните достигали някъде до района на р. Търнава или малко по на запад от нея.

Най-голямо териториално разпростиране бистоните имали по време на Троянската война, когато бил в апогея си съюзът под предводителството на киконите. По-късно следват преместванията на одомантите, пиерите и едоните, които оказват натиск от запад на изток. От колонистите — основатели на Абдера — бистоните губят територия на изток от устието на Места. Пак по същото време те търпят още една загуба, този път от основателите на Дикея.

По на изток тасосци отнемат земи за основаването на своя град-колония Стриме. Причините за отпадането на територии и основаването на колонии по бистонския бряг вероятно трябва да търсим в разпадането на политическия и военния съюз под предводителството на киконите, което отслабило тяхната съпротивителна мощ.

III. 2. КИКОНИ

Притежавайки политическо покритие, името на киконите е засвидетелствувано за целия разглеждан период — XIII —VI в. пр. н. е. Епонимът Кикон е познат на митологията и се явява в три версии, които го поставят в Тесалия, на р. Галико и в битката при Троя.

Известно е в литературата, че подвизите на Херакъл са отражение на дорийското раздвижване и борбата им с местното население. Тъкмо в тази борба виждаме и участието на Кикон като водач на това местно население. Така киконите и родствените им бистони, мигдони, едони и др. ще се окажат в края на бронзовата епоха на запад от долното течение на Струма. Третата версия за Кикон, която го поставя при Троя, както и присъствието на сина му на о-в Тенедос показват резултата от борбата с дорийците. Победени, киконите, бистоните и мигдоните били принудени да се отправят на изток, където ги намираме за времето около и след Троянската война; това е вероятно и причината легендата да говори, че бистоните получили името си от името на езерото, а не обратното.

След Троянската война територията на киконите получава определен контур, защото Исмар се споменава при ез. Исмарида и от Херодот, който го поставя между Маронея и Стриме. Според Херодот Стриме се намирала на запад от р. Лис, която може да се отъждестви с р. Търнава. Тогава на западния бряг на реката ще се разположат Стриме, градовете при Исмарида (=Исмар) — езерото западно от Търнава, което и днес съществува, и Маронея. В този район вероятно са се осъществявали контактите с бистоните. На север киконите вероятно са владеели и предпланините на Родопите, полето на Гюмюрджина и планините на изток от Шапчи. На изток са достигали до Дориск, който се разполага на западния бряг на Марица.

Гръцката колонизация довежда до основаването на Месембрия при източния бряг на Търнава; на западния бряг — Стриме.

IV.1. ТРАКИ

Както се видя по-горе, Омировият епос познава в района между Хеброс и морето население, съюзник на Троя, чието име поетът не знае и го нарича „траки”. С по-голяма точност тези траки могат да се поставят в района на Енос и източно от него.

Комбинираните сведения на Херодот и Омир показват, че терминът „траки” е засвидетелствуван един път за Югоизточна Тракия (според сведенията на Омир) и втори път за Мала Азия (според сведенията на Херодот) . В Мала Азия тези траки носели имената тини и витини; вторите по-рано се наричали стримони. По аналогия с тях траките от Югоизточна Тракия могат да бъдат наречени хебрени или кебрени. Подобно име виждаме още в песни XII и XIII на „Илиада” и в по-късните епохи като кебрени или дори брени (бени), кени и др.

Проследявайки пътя на Дарий към скитите, Херодот пише, че царят преминал през Тракия, която според описанието на автора се простира от Босфора до река Теар (Буюкбунардере), т. е. до Бунархисар. В малко по- късните данни на Ксенофонт пак тук намираме северната граница на тините в името на н. Тиниада.

Неочакваната поява на тините на европейския бряг поставя ред въпроси. Ако отчитаме по-ранното присъствие на тините на малоазийския бряг, както свидетелствува Херодот, трябва да мислим, че в Европа те са преминали с вълната на мизите и тевкрите. Името тини изплува на политическата сцена далеч по-късно, когато племето или родът, носещ това име, взема връх в политическо отношение.

IV.2. ПАЙТИ. АПСИНТИ

Като изброява племената, през земите на които минал Ксеркс, Херодот поставя пайтите непосредствено до киконите, на източния бряг на р. Марица. Прави впечатление, че споменатите за средата на VI в. пр. н. е. апсинти тук не се споменават. Херодот разказва, че Ойобаз, бягайки заедно с Артаикт от обсадения Сест, отишъл при тракийските апсинти; те го пленили и принесли в жертва на своя бог Плейстор.

От тези сведения, едното от които се поставя в началото на V в. пр. н. е., а второто — десетина години по- късно, е ясно, че единството на термина „Тракия/траки”, отнесен за Югоизточна Тракия, е нарушено.

Нарушаването вероятно може да бъде отнесено още за времето на гръцката колонизация, от което по брега на този район се появяват гръцки колонии.

На второ място, може да се направи изводът, че след тези промени в земите на север от Тракийския Херсонес до р. Ергене превес взели пайтите. След Хекатей и Херодот апсинтите изчезват задълго от изворите. Ариан споменава, че когато Александър III Македонски тръгнал към Мала Азия, достигнал до р. Мелас през Пайтика.

Следователно на следващите карти апсинтите ще бъдат показани под зависимостта на пайтите.

IV.3. ДОЛОНКИ

На юг от апсинтите и пайтите се разполагат долонките. Името се появява за първи път у Херодот; според Ал. Фол те могат да бъдат отъждествени за времето до Хекатей с херсонесигите.

Племето заема Тракийския Херсонес. Персийските походи в Тракия и гръцката колонизация изтриват името от изворите.

V.1. ОДРИСИ

Ако не броим вероятното четене на името на одрисите в линейното писмо Б (според Ян Бест), в Омировия епос то не се среща. Археологическият материал обаче от тази епоха говори за интензивен живот по цялата ивица от Черно море до Вардар.

За първи път името на одрисите се споменава по-ясно от Херодот, когато разказва за похода на Дарий към скитите. Според автора след Теар Дарий достигнал до р. Артеск, която течала през одриска земя. Най-правдоподобна остава засега идентификацията на Артеск с дн. Теке, направена от А. Йохмус. Там следва да се постави и първоначалната територия на одрисите. Що се отнася до споровете около Артеск, трябва да се каже, че едно е да се докаже, че Артеск=Арда, и друго, че под Артеск Херодот разбирал р. Арда!

V.2. ТИНИ

Между племената в този район стоят и траките при Салмидесос. Сега обаче те получават ново име — тини. Според изказаната в текста хипотеза те са дошли още преди Троянската война с мизите и тевкрите и след смесване с траките, живеещи в този район, оформили европейските тини.

Границите им на север се долавят поради името на н. Тиниада и очертаването на територията на одрисите; тя е неясна в територията между носа и Созопол. Най-неопределени са западната и югозападната граница, но те едва ли минават по на запад от Перинт.

V.3. СКИРМИАДИ. НИПСЕИ

След преминаването на Странджа, посочва Херодот, Дарий се справил с племената северно от Аполония и Месамбрия (Созопол и Несебър) — скирмиади и нипсеи. Действително районът около Созопол и Несебър е с относително гъста селищна мрежа в полето, образувано от северните склонове на Странджа, Бакаджиците, Хисар, Айтоска и Еминска планина.

В ранните изворови данни тези две племена не са познати. Обнародваният значителен и важен археологически материал от областта обаче показва, че тук животът е кипял и през началото на разглежданата епоха — XIII-VI в. пр. н. е.

Скирмиадите и нипсеите заемат очертаното по-горе затворено поле. Първите вероятно се разполагали в района западно от Созопол, а вторите — на север от Несебър. В източните покрайнини на Стара планина северната им граница ще достига вероятно някъде до долината на р. Камчия, откъдето на север започвали земите под властта на гетите. Западните граници на тези две племена не могат да бъдат определени ясно от данните на Херодот, но едва ли излизат по на запад от посочената оградна планинска верига.

V.4. САТРИ. БЕСИ

Най-напред сатрите са споменати от Хекатей като племе, живеещо в Европа; авторът не го локализира. По-подробни са Херодотовите данни. Според тях то заемало територии на север от описаните от автора племена. Изразът „високи планини” насочва предимно към района на Западните Родопи, защото сатрите са споменати след едоните. От друга страна, теренните проучвания показват, че най-високите части на планините не са били обитавани, а само експлоатирани.

Сатрите заемали района на Западните Родопи и южните им предпланини без Пирин и Рила; в тяхно владение били и земите по долината на Места. На изток достигали вероятно до линията Гюмюрджина — Кърджали най-общо. На север границата им не може да бъде определена дори приблизително, но би могло да се мисли например за течението на Марица. На юг една най-обща граница по линията хребета на Боздаг — връх Орлица ще очертае техните владения.

Проучването на Родопите разкрива нова картина както на селищната, укрепителната и пътната система, така и на мрежата от тракийски светилища. Всички находки и обекти показват активен живот на тракийските племена, обитавали Родопите.

VII.1. ДАРДАНИ

Според изследванията до днес границите на дарданите са определени от реките Ситница, Ибър, Западна и Южна Морава и изворите на Вардар; в тези земи са открити находки, които потвърждават принадлежността на това племе към тракийския етнически кръг.

Някои от изследвачите приемат, че дарданите са илири. Това мнение се гради на един пасаж у Херодот. Според него р. Ангър (Западна Морава) тече на север в Трибалската равнина, идвайки от Илирия. Но пасажът не дава основания за подобно тълкуване. Изворите на Западна Морава се разполагат в района на пл. Стари Влах, а дарданите — далеч на югоизток от този район.

Данните на езикознанието показват, че дардански са имена като Скупи (Скопие) и Наисус (Ниш) от „География” на Птолемей; там се отнасят и късните Бедериана и Визаниус.

Така дарданите ще заемат районите на Приштина — Скопие — Лесковац. В тези очертания те ще осъществят своите контакти с трибалите на североизток, вероятно в района на Ниш.

Що се отнася до ония елементи в културата на дарданите, които могат да бъдат тълкувани като илирийски, обяснението се дължи на пряката близост с илирите. Неминуемите културни контакти задължително са довели до възприемане на определени илирийски елементи.

VII.2. ТРИБАЛИ

Трибалите не са засвидетелствувани в ранните извори. Археологическите материали показват обаче, че районът е живял пълноценен живот. Това личи добре в системата от открити и укрепени селища и рудни разработки; не липсват също и добри пътни връзки между отделните райони.

Всичко това, както и поправеното четене на Херодотовото известие за Трибалското поле, очертава един обширен район. Той обхваща земите между Лесковац — Крушевац — Пожаревац — южните склонове на Трансилванските Алпи — долината на р. Олт — долината на р. Искър — билото на Стара планина — Знеполе — Лесковац най-общо.

VІІ.3. ГЕТИ

Гетите са засвидетелствувани в литературните извори най-рано у Хекатей и Херодот. Но и тук археологическите материали свидетелствуват, че животът е съществувал и в предишните векове. Според археолозите съществуват здрави връзки между керамичните комплекси от типа Пшеничево — Разкопаница — Бабадаг — Стоичани — Бырлад (Молдавия).

Литературните данни и археологическите материали позволяват да се поставят гетите в земите, ограничени от р. Олт и Янтра на запад, билото на Стара планина и Камчия на юг, морето и Дунав — Прут на изток. На север вероятно достигали до горните течения на реките, вливащи се в Дунав източно от р. Олт.

VII. 4. СЕВЕРНИ ТРАКИЙСКИ ПЛЕМЕНА

Според данните на Херодот между Прут и Днестър живеели племена, в началото на периода — тракийски, които в края му представляват „буферна” зона между траки и скити.

VII. 5. КРОБИЗИ

Кробизите са засвидетелствувани у Херодот доста точно. Според авторът те се разполагали в района, през който протичали Атрис (Янтра), Ноес (река край Свищов) и Артанес; следващата река е Искър, което дава възможност да мислим, че Артанес е Осъм или Вит.

 

ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА ДО ПЕРСИЙСКИТЕ ПОХОДИ ПРЕЗ VI В. ПР. Н. Е.

Картата на тракийските племена в периода XIII—VI в. пр. н. е. е многоцветна; на нея все още съществуват и много бели петна, независимо че археологията дава възможност някои от тях да се означат с условни имена.

Големият брой от племенни имена, който се появява на тази карта, е определен от политическото развитие на населението в разглеждания район. Именно то е онова условие, което определя появата на определено име — на предводителствуващия род или прозвище — в литературните извори. Безспорно политическото издигане на определено име се определя от ред икономически, социални, военни и стратегически условия, зараждащи се в недрата на групата население; в ред случаи катализираща роля играят и външни фактори — военен натиск, миграции.

В много случаи определено име поради характерни особености на литературната традиция съществува в изворите дори след като е изчезнало от политическата сцена; характерен е примерът с името на киконите и заместилите го брианти и галаи. Тъкмо такива имена, които са заместени от други, представляват по-старият слой в литературните извори. Затова почти винаги могат да бъдат съставени карти за две епохи. Така сведенията на Херодот за тевкрите и мизите се отнасят за периода до XIII в. пр. н. е., а тези на Тукидид за македоните се отнасят за периода до VI в. пр. н. е.; първият е извор за периода XIII—VI в. пр. н. е., а вторият — за VI— III в. пр. н. е.

След Троянската война тракийските племена очевидно изживяват период на криза. След силните обединения в края на бронзовата епоха картата се раздробява на многобройни части. По-стабилни остават пеоните, а малко по- късно — македоните.

Очевидно това раздробяване се дължи на усвояването на желязото, което дава големи възможности във военните действия. Твърде много допринася за това раздробяване и гръцката колонизация. Тези два фактора позволяват на отделните владетели да се укрепят икономически, военно и политически.

 Това укрепване неминуемо довежда до засилване тенденцията към военни походи в чужди земи и обединяването им под егидата на един владетелски дом. От този момент насетне ще изчезнат много имена и ще изникнат нови.

Новите имена ще покрият по-големи територии от разглежданите дотук, но това ще бъде политическо покритие и то ще бъде в сила само дотогава, докато владетелят притежава възможност да поддържа това покритие. В същия момент, в който владетелят изгуби тази възможност за определен район, там ще се появи или старо, или ново, но местно име. Това ще бъде показано на картите за следващия период — VI—III в. пр. н. е.

I.1.ОДРИСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ ТЕРЕС

След поражението на персите при Платея и успеха на Ксантип при Сест в 478 г. пр. н. е. траките на Терес получили възможност да осъществят своя план за завоюване на земи в югоизточна посока към Проливите.

Приемам тъкмо този момент от развитието на Тракия, защото това е началото на видимия одриски възход.

Локализацията на одрисите в Западна Странджа и вероятно в Сакар планина може да се приеме като основна територия, откъдето те започват своето разширение в две посоки, преди да нахлуят към Пропонтида.

Преди поражението на персите в Тракия одрисите са имали възможност за разширение единствено на север, към земите на гетите и срещу скитите, от една страна, и, от друга, на запад, към Източните Родопи; последните много скоро се превръщат в типично одриски владения.

Тези три посоки са обусловени както от военностратегическо, така и от икономическо гледище. От една страна, одрисите получавали възможност да експлоатират равнинни земи, известни със своето плодородие. От друга, Проливите им предлагали възможността да контролират цялото движение по основната артерия, свързваща Гърция и други държави с колониите по черноморските крайбрежия.

Ето защо Ксенофонт говори, че т. нар. „делта” и районът между Енос и Перинт били завладени от одрисите на Терес. От това време върху земите на Югоизточна Тракия ще легне името на одрисите. Но това не означава, че населението там е одриско. Напротив! То е съществувало под своите имена и, както показват изворите, дори е водело борба с одрисите.

I.2. ТИНИ

Отбелязаното от Ксенофонт племе се споменава като най-войнствено от всички траки. Анализът на Ксенофонтовите сведения поставя тините в югозападните предпланини на Странджа. Територията им се простирала още и на северозапад към горното течение на р. Ергене и северно от Перинт. Североизточната им граница се разполага в Странджа, като тук граничели с мелинофагите, заемащи земите между тях и морето; северозападната минавала между Бунархисар и Лозенград, където тините граничели с одрисите.

І.3. МЕЛИНОФАГИ

Очертанията на тази група може да бъдат доловени при проследяване пътя на Севт и Ксенофонт. След преминаването на планините между Чаталджа и Сарай траките и Ксенофонтовата войска попаднали в т. нар. „делта”, която се поставя между Цариград и р. Истранджадере. По този начин мелинофагите остава да се разположат северно от тази река и на север ще достигнат до Салмидесос, без да може да се твърди, че той влизал в тяхна територия. На запад достигали планинските склонове на Странджа.

I.4. МЕЛАНДИТИ

Най-южно от всички изброени племена са меландитите. Според анализа в текста те се разполагали южно от тините, вероятно около Перинт. Както заключават изследвачите, изворите показват, че то е било малко племе, което не е играело особена роля.

І.5. ТРАНИПСИ

Най-северно от всички племена в този район са транипсите. Името на това племе е вероятно двусъставно с гръцки произход, като втората съставка — нипсеи — е засвидетелствувана у Херодот. Близостта на имената и редът на изброяването ми позволяват да поставя транипсите южно от нипсеите и северно от одрисите; картата ще бъде валидна до 409—408 г. пр. н. е., когато Месад умира.

Освен изброените племена тук трябва да поставим и одрисите, скирмиадите и нипсеите, а на юг — пайтите и апсинтите от предходната епоха, които безусловно са попаднали под одриска власт.

ОДРИСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ СПАРАДОК

След очертаните направления и успехи на Терес между 448 и 440 г. пр. н. е., изглежда, царува Спарадок, чиято основна дейност е била да укрепи постигнатото. Към неговото време Ал. Фол отнася откупуването на крайбрежните градове — членове на Морския съюз — и преминаването на някои градове — от Хелеспонта и тракийското крайбрежие — под двойно подчинение. Това показва, че одрисите достигнали на север от Тракийския Херсонес и оттам — към Източните Родопи.

Натискът явно е бил твърде силен, защото виждаме почти половината от старата киконска територия в ръцете на одрисите (карта 33).

IV.1. ТРИБАЛИ

През този период от време племето на трибалите е засвидетелствувано значително по-ясно в литературните извори. Анализите на Ф. Папазоглу и Ал. Фол показват, че съществува движение на племенната група на изток от земите, показани в първата част. Но археологическите материали и изследването на изворовите данни дават възможност да се мисли, че това движение е политическо, а не етническо, т. е. че групата е разпростряла своята власт над население, разположено на изток от нея, без тя самата да се е придвижила. Това явление е показано най-добре в случая с кробизите, когато те заедно с трибалите водели война с македоните на Александър III. Тук кробизите не са споменати, защото са били под властта на трибалите, но данните у Ариан показват ясно, че те съществуват като група.

Освен в очертаните по-горе граници през този период трябва да се отбележи присъствието на трибалите на югоизток, в Софийското поле. Тук, вероятно около р. Искър, се е осъществявал контактът с одрисите, които завладели земите на живеещите в този район трери и тилатеи. Доколкото името на съобщения от Ариан трибалски цар Сирм е единствено за пределите на Тракия, присъствието на трибалите в земите около горното течение на Марица може да се види и в древното име на р. Струма — Сирмиум.

Втората посока на движение на трибалите е насочено на юг, като достигат до Абдера. Градът бил победен въпреки помощта на Хабрий. От тези две движения вероятно са се отделили и обособили по-късно появилите се серди. Това в същност е южната граница на трибалите, където те са съседи с агрианите; картата се отнася за времето до 376—375 г. пр. н. е:, когато се датира походът на трибалите на юг.

ОДРИСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ СИТАЛК

За разлика от своите предшественици Ситалк насочил усилията си в югозападна посока. Там действията му не довели до особени промени в полза на одрисите. Това обаче позволило на античните автори да отбележат някои нови племена в тези райони.

IV.2. АГРИАНИ. ЛЕЕИ. ГРАИ

Южно от трибалите в пределите на одриската държава били включени от Ситалк агрианите. Това име, както се видя по-горе, е споменато за пръв път от Херодот и се отнасяше за траките в Драмското поле. Сега то с оригинална форма граи се появява у Тукидид и според неговите данни племето заема района на Перник и източната част на Граово. Споменатите пак от Тукидид лееи са заемали Радомирската област. На юг двете племена достигат до линията Бобовдол — Станке Димитров най-общо. На запад от агрианите, вероятно в районите на Трън и Босилеград, обитавали т. нар. „независими пеони”.

IV.3. ДЕНТЕЛЕТИ

В края на 40-те години на IV в. пр. н. е. се появява за първи път името на дентелетите, което постепенно ще измести агрианите и медите от този район. Това обаче ще стане едва към I в. пр. н. е., когато ще се появи и дентелетски цар — Сита; засега това име е все още неясно и без солидно политическо покритие.

IV.4. ДИИ. ДИОБЕСИ. БЕСИ

Старото име на сатрите е изчезнало и сега се появяват нови; остава само това на бесите. Обединението, изглежда, не променя своите граници, ако не считаме тази територия по долното течение на Марица, които били подчинени от Ситалк, докато диите се присъединили към войската на Ситалк доброволно или срещу заплащане.

V.3. ПОХОДЪТ НА СИТАЛК. МЕДИ

При преминаването на пл. Керкине, отивайки към Добер, Ситалк имал според античния автор от дясната си страна пеоните, а от лявата — синтите и пеоните. По-горе в текста беше показано, че под името Керкине трябва да се разбира комплексът от планини: Влахина, Малешевска, Огражден и вероятно Голак и Плачковица. Тогава пеоните „отдясно” ще заемат земите по Брегалница, р. Крива Лакавица и Стара река с областта на гр. Струмица и Валандово.

Самостоятелният живот на медите започнал след оттеглянето на Ситалк. Това племе заемало земите на Кюстендилско и на юг от спомената линия Бобовдол — Станке Димитров по долината на Струма. Основания за поставянето на медите в Кюстендилско дава името на едно съвременно село в района — Ямборано, което може да бъде отъждествено с името на столицата на медите — Ямфорина (Jampomnna); редно е да се отбележи, че до с. Перивол, което е на 500 м югозападно през реката от Ямборано, на височината „Даяновец” беше открито огромно укрепление, чиито стени са със зидария на кал. Платото представлява оградена площ, разделена на две части, като в по-малката личат големи редици от натрупани камъни, които по план оформят застроено селище. Сходно име има и край гр. Якоруда — Форуница.

V.4. СИНТИ

Изброяването на племената у Тукидид позволява да се видят медите докъм района Сандански — Петрич. Анализът показа, че синтите заемат земите между Малешевска планина и Огражден и вероятно един от центровете им е бил около дн. Цапарево, което се извежда от име на селище от типа „пара”. Възможно е с най-южните си краища населението под това име да е достигало до долното течение на Струмешница. Племето е малко и не е играло роля в политическия живот на областта.

IV.5. САПЕИ

Южно от територията на диите и бесите се разполага територията на сапеите. Крайбрежните земи винаги са били прицел на завоевателните стремежи както от страна на елините, така и на траките. Затова и Ситалк насочва своя поглед към тях. Тукидид съобщава, че апетитите на одриския владетел не останали напразни и неговата държава се простирала от Места до Дунав. Дали сапеите са влизали в тази територия, не е ясно; самото споменаване на Абдера като крайна точка на държавата ме кара да мисля, че сапеите останали слабо засегнати или дори незасегнати.

След като уредил отношенията си със скитите , Ситалк сложил ръка на земите на старите кикони (брианти, галаи), бистоните и вероятно част от сапейската територия, поне тази, която била на източния бряг на Места.

V.1. ДРОСИ (ДЕРСАИ). САПЕИ. ПАНЕИ

Един надпис от Никополис ад Нестум показва, че стратегиите Дросика и Сапаика имали общи допирни точки в района на този град. Това разширение, което показва надписът, явно е започнало още през предишната епоха. На север сапеите достигнали, изглежда, до линията Гоцев връх — Циганско градище, което добре личи у Ариан; според него оттам на север започвали земите на независимите траки. Под тяхна власт сега попаднали агрианите на Херодот, които Тукидид споменава с името панеи.

Подобно разширение получили и дерсаите, под чиято власт попаднали по-късно и одомантите; засега те подчинили, изглежда, само оная част от бисалтите, която живеела на север от Серското поле.

V.2. ЕДОНИ. ОДОМАНТИ. ПИЕРИ

На запад от сапеите и южно от дерсаите се намирали одомантите. През този период от време, изглежда, те се разширили по течението на Струма. В земите на едоните и пиерите не настъпила промяна.

ОДРИСКАТА ДЪРЖАВА ОТ СИТАЛК ДО КОТИС I

След Ситалк одриското настъпление продължило. Следващият цар Севт I обаче избрал друга посока, югоизточната; тя била по-перспективна. В основни линии обединението останало в същите граници, ако не считаме отпадането на гетите. Ал. Фол привежда едно известие на Полиен, според което във войската на един от Севтовците имало гети-наемници; войската водела кампания в района на тракийския Херсонес. Ако е вярно, че въпросният Севт е Севт I, известието подсказва още, че гетите са отпаднали от очертанията на одриската държава; иначе те не биха били наемници.

При следващия цар Медок одриската власт в Югоизточна Тракия за кратко време била разклатена. Източното династическо владение на Севт II трябвало да бъде подчинено с оръжието на наемници-гърци под командата на Ксенофонт; в ръцете на царя бил само малък район около Перинт.

Благодарение на военните действия съпротивата на различните племена била ликвидирана и Севт II се укрепил в района между Перинт, Салмидесос и Бизанте. Постепенно била овладяна и подчинена и останалата част от династическото владение. В същото време Медок, макар и да следял внимателно действията на Севт ІІ, не вземал участие в неговите начинания. В периода 394—386 г. пр. н. е. властта на Севт II в района била вече пълна.

Двувластието, изглежда, е било ликвидирано от Хебризелм, който освен това нахлул и в Тракийски Херсонес, а на запад достигнал до планините около Марония. Югоизточна Тракия била напълно в одриски ръце.

ОДРИСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ КОТИС I И СЛЕД НЕГО

Върхът в дейността на тракийските царе, насочили своите усилия в югоизточно направление, бил достигнат при Котис I. Талантлив дипломат и военачалник, царят на одриската държава укрепил постигнатото от Хебризелм и насочил своите усилия в западна посока. Този път тя била последвана с настъпление директно към устието на Струма. Сега в одриски ръце попаднала цялата територия на южното крайбрежие заедно с района на Пангей. Извън одриската държава обаче пак останало обединението на родопските траки и вероятно тези, които се разполагали северно от Пангей и западно от сапеите.

На запад самостоятелни били медите и граите, а пеоните били стеснени от македоните на север от района на Валандово. Самостоятелни били и членовете на Халкидската лига, макар и трите големи сили — гърци, траки и македони — да атакували полуострова.

На север от Стара планина продължавали своя самостоятелен живот трите големи групи — гети, кробизи и трибали.

След смъртта на Котис I Одриското царство се разпаднало на три части. Най-голямата, която обхващала най-старите одриски владения в Югоизточна Тракия, била владение на Керсеблепт. Сега, изглежда, одриската държава загубила и най-западните си части по горното течение на Марица, където бесите се разпрострели на север към Средна гора. От втората половина на IV в. пр. н. е. са най-добрите образци сред археологическите находки в този район.

Между Арда, долното течение на Марица и Бистонското езеро най-общо се разполага владението на Амадок.

Третото владение, това на Берисад, обхващало земите на сапеите и района на Пангей. По същото време, изглежда, настъпват промени и в гатския племенен състав, където по археологически материал се очертават няколко активни района.

ОДРИСКАТА ДЪРЖАВА ПО ВРЕМЕТО НА ФИЛИП II И АЛЕКСАНДЪР III

С убийството на Котис I настъпва период на криза. От това била облагодетелствувана третата сила — Македония.

След разцеплението в одриската държава македоните предприели редица действия за укрепване в Югозападна Тракия. В периода 359—354 г. пр. н. е. бил овладян напълно Халкидическия п-в. След 357 г. пр. н. е. македоните нахлули на изток от Струма и Крениди се превърнал във Филипи, а районът на Пангей паднал в ръцете им. Пак по същото време македоните покорили пеоните, с което сложили край на многовековното им самостоятелно съществуване въпреки техните бунтове.

От такива изгодни позиции Филип II предприел своите походи в Тракия; през 351—342/341 г. пр. н. е. — към Перинти Бизантион. През 342/341—339 г. пр. н. е.  към Кабиле и на север, към устието на Дунав, откъдето през Северна Тракия, Горна Струма и Места се върнал във владенията си. Синът му Александър Македонски също предприел поход към земите на кробизите, където водил боеве с трибалите и кробизите в района на р. Росица (Лигин) и около о-в Певка (Белене); пътят му на север пресичал Родопите и Стара планина вероятно в повече от една точка.

Трябва да се отбележи, че нито при Филип II, нито при Александър III властта на македоните в Тракия не била пълна и върху цялата територия, защото това не било по силите на малките гарнизони, оставени в по-големите селища. Затова се счита, че и техните походи в Тракия имат повече демонстративен характер, отколкото действително покоряване на Тракия.

ОДРИСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ СЕВТ III

След смъртта на Александър III Македонски Тракия попаднала последователно в ръцете на различни владетели от състава на диадохите, но никой от тях не успял да наложи властта си над отредените му земи. Сега одриската държава в твърде орязан вид се крепяла по теченията на Тунджа и Марица. Старите владения в Югоизточна Тракия, изглежда, са принадлежали номинално към нея, а земите на запад от устието на Марица към Места и Струма отпаднали от нея. „Столицата” на държавата сега се преместила в Севтополис, построен по елинистически маниер в долината на Тунджа.

На север гетите преживявали същия процес, като след Буребиста обединението се разделило на четири; делението впрочем се меняло и зависело от различни обстоятелства, както отбелязват античните автори. На запад трибалите, изглежда, наложили окончателно властта си над кробизите, но и тук се чувствувала кризата.

Археологическите находки недвусмислено показват оформянето на отделни малки владения, например като това във Врачанско или това в района на Летница. По това време вероятно е започнало и обособяването на сердите.
На запад освен самостоятелните агриани и бесите в Родопите се издигнало постепенно племето на дентелетите, което скоро щяло да измести медите и агрианите. На юг Македония се задоволила с достигането на района между Струма и Места.

Към края на IV и началото на III в. пр. н. е. децентрализацията се задълбочила. Обособили се самостоятелни вдадения около Севтополис, Кабиле, в района на Несебър, на юг от Созопол. Едно след друго никнели династически владения, което подготвяло почвата за римското настъпление на Балканския п-в.