Арлекино

Когато в алкохолен сплин
се сгърча нейде каталясал,
защо пристигаш, Арлекин,
с усмихнатата си гримаса.
Върни се, братко, жив и здрав
в комедиантската каруца.
Не знаеш ти какво е гняв,
какво е болка и покруса.
Не знаеш как вървях в мъгли
и как ме би насрещен вятър,
и че принцесата Мели
напусна стария театър.
Не знаеш тихата тъга
на брезовското бяло вино.
Аз и тъгата си сега
не ти отстъпвам, Арлекино.
Аз много радости пропих...
Над титли, грамоти и слава
оставял съм сърце във стих.
Но без сърце не съм оставал.