Angelina Ivanova

Това го копнах от социалните мрежи. Печална истина и практика.

"Не мога да се въздържа да не споделя един факт, на който се натъкнах покрай работата ми с екипа на „Звено майка и бебе”. Там е настанена майка с няколко деца, едното е бебе, но не за него става въпрос. Щом е при нас, значи, в живота й всичко е драма, бъркотия и крайна бедност и се нуждае от подкрепа за да отгледа бебето и да не го изостави. Идва от село Х. близо до София. Едно от децата е един малък сладур на 8 години, ще го наричам Митко. Точно за него става въпрос. Въпреки ниската си възраст, Митко е в 3 клас. Учи в селското училище на Х. Тръгнал е една година по-рано на училище. Човек ще си каже „браво, детето е будно и се справя наравно с по-големите”. Но на Митко ученето не му върви, още не знае да чете и да пише, независимо от трите години престой в училище. В резултат има поведенчески проблеми, не седи мирен, пречи на другите. Наречен е тъп и несправящ се. За майката е много трудно да го води до селото, но го прави и постоянства с надеждата детето да се изучи.

И ето на какво се натъкнахме, като разровихме случая. Митко е тръгнал на училище на 6 години без никаква готовност за това. Майката е била убедена да го даде, защото така ще е по-добре за детето. Но истината е друга – училището си запълва бройката за първокласници и си взима бюджета. Детето не се справя с писането и четенето, защото е малко и мозъкът му още не е зрял за това. Но това не засяга никого от училищните власти. Не се назначава ресурсен учител, не се подпомага по никакъв начин напредъкът му. Нещо повече, всички, от които зависи обучението на това дете („експерти”на местно и регионално ниво), ни успокояват, че той нямало да отпадне от училище. Но какъв е смисълът да седи там, като не научава нищо. Никой истински не се вълнува, че за това дете няма реален учебен процес. Друг абсурд е, че не можем да го върнем във 2ри или дори 1ви клас, където му е мястото, защото до 4ти клас не можело да има повтарячи.

Потресаващо е, че това е масова практика в малките населени места. Посегнаха хищнически и алчно и на братчето на Митко, което сега е на 6 г., но не им го дадохме. Училището е една голяма забавачница, където децата да стоят на затворено и ядат в стола.

Боли ме като гледам как се пропилява животът на това живо и любопитно момченце. В ЗМБ му организираха работа с логопед, идва и една доброволка да помага. На него му се учи, чака си часовете с тетрадките и моливите в ръка с нетърпение. Схваща доста бързо. Просто никой не му е обърнал внимание цели 3 години. А училището печели от него.

Расте неграмотно поколение, защото на училището не му пука за учениците. Въпреки оптимизма ми, че делегираните бюджети ще дадат автономност на системата, днес не мога да си кривя душата и да не кажа, че те я корумпираха.

Ние сме писали до всички институции, но реално сме в ‘параграф 22’."