Йосип Броз Тито е сръбски държавник.

Той е генерален секретар на ЮКП . От 1937 г. до смъртта си е министър-председател на СФР Югославия, през 1953-1974 г. е президент, а 1974 до 1980 г. е пожизнен президент.

Още като младеж Тито влиза в комунистическото движение. През 30-те години на ХХ в. е политически емигрант в СССР. През Втората световна война той ръководи комунистическото партизанско движение срещу немската окупация (1941-1944 г.).

През 1948 г. Тито се конфронтира със Сталин, което води до прекъсване на отношенията на Югославия със страните от съветския блок. Пропагандата в СССР и неговите съюзници обявява Тито за “троцкист” и “предател”. Това отношение е изоставено след смъртта на Сталин, но Тито запазва самостоятелния си курс. Включва Югославия в Движението на необвързаните страни, като е представян за една от водещите му фигури в световен мащаб. Под негово ръководство югославските комунисти развиват теорията за т. нар. “самоуправляващо се социалистическо общество” като особен тип “народна демокрация”, но на практика управлението на Тито е тоталитарна диктатура от комунистически тип.

Независимо от добрите контакти със САЩ, Великобритания и другите западните държави и проявите на демонстративен либерализъм, относителна свобода на пътуване и допускането на хиляди граждани на Югославия да работят в чужбина, режимът на Тито преследва всички прояви на инакомислие.

Тито олицетворява политиката на преследване на българщината в Македония. Още през 1944-1945 г. хиляди българи са избити, изпратени по затвори и лагери. В създадената през 1944 г. югославска република Македония, чиято зависимост от Белград няма аналог във федерацията, режимът на Тито прокарва в действие доктрината на македонизма.

Под негова егида се пристъпва към конструирането на т. нар. “македонска нация” с откровен антибългарски характер.

Маршал Й. Б. Тито

През 1946-1947 г. комунистите в България начело с Г. Димитров правят безпринципни отстъпки на Тито, включително до идеята за включването на България във федерация с Югославия, допускат негови емисари в Пиринска Македония, насилствено заставят местното българско население да приема “македонска” идентичност.
Отношението на Титовия режим към българите в Югославия ( основно в Македония и Западните Покрайнини) е едно от свидетелствата за продължаването на политиката на великосръбския шовинизъм от комунистическа Югославия.

Умира на 4 май 1980 г.