Бони И. Клайд

Тест за президент

Хайде сега да си кажем няколко неща искрено и лично.

Каква е ролята на съвременните президенти?

Освен в държавите, които са президентски републики (САЩ, Франция...) и където държавните глави имат цялата реална власт, президентите са едновременно символични, представителни фигури, но и последен ресурс в състояние на криза, особено политическа.

В смисъл?

Първото (репрезентативност) ги прави често дипломат N1 на държавата си. Или ако не номер 1, то поне са важен фактор за постигането на международни резултати, създаване на позитивно отношение към страната. Те са елемент в изграждането на нейната репутация и имидж. Нещо като върховен ПР. Може да се каже в глобален мащаб. (Както и за върховна компрометация де, но няма да се занимаваме с тази хипотеза).

Хайде сега се замислете кой (в смисъл какъв тип човек) може да постигне такива резултати?

Очевидно някой, който е поне донякъде образован, професионален (в каквато й да е област, това дава личностна тежест), цивилизован, космополитен, харизматичен. Неизбежно условие: да е способен на комуникация. И президентската комуникация не е пеене на песни по вечеринки, ама способност да водиш и напълно досаден, формален разговор, така и да предаваш субтилни послания. Или да очароваш и правиш неформални връзки, които помагат в сложни компликации. Както в международните, така и в националните контакти.

Е, първото условие за комуникация е да можеш да говориш. За предпочитане освен на богат роден и на международен език. Сегашната lingua franca е английски. Буквално няма ни един човек, роден след 1955 година, който може да се брои за участник в съвременните процеси и да е аутистичен международно. 

Това минаваше със симпатия само при една генерация: на политически икони. Динозаври, но герои на своята епоха. Такива като Валенса, Хавел, Желев. 

Останалите нито имат такава човешка легенда, нито могат да бъдат "опростени" за елементарна неподготвеност и непригодност.

А по отношение на другата роля на президента: да е балансьор, особено в остри политически ситуации (примерно маминото става шеф на ДАНС в условията на тотален политчески комфорт), това изисква човекът да има здрав разум. Всъщност, много разум по принцип. Както и да се еманципира здравословно от първоначално номиниралата го политическа групировка. Да има инстинкти. И най-общо разбиране за добро и зло. В по-едри, примерно национални мащаби. 

Би помогнало да има индивидуалност. Personality. Личност. Гръбнак един вид.

Сега се замислете кой или кои от нашия multiple choice test могат да покривт тези основни условия.

Без да направят за смях себе си, а и колективното ни аз.

И без да са толкова безопасни, че да са чак опасни за националното ни здраве.