Константин Мишев

Та от Карпов, дето го развеждат путинофилите по парламент, телевизии и къде ли не...се сетих за страхотните хокейни мачове между СССР и Канада. 1972 година. Серията беше наравно и имаше последен мач в Москва. И канадците ги биха. Въпреки панегериците на българските ТВ коментаторите за съветските богатири. Толкова се кефих тогава. Сега, от дистанцията на времето имам различни и по "толерастки" разбирания :) Ама тогава беше страхотен кеф да ги смачкат в Москва. А самите русначета са били обикновенни и сигурно добри момчета. В този смисъл казвам от дистанция на времето. Но тогава за хора като мен...като Rossen Elezov и много други това беше въпрос на живот и смърт.. Спортът беше битка между два свята, Шахматът също( поне аз не го приемам като спорт). Да не говоря за кацането на Луната малко по-рано. Може и да се стори елементарно на младите, но това бяха важни неща тогава за нас. Много важни. Нещо като дишането. И за да не се отплесвам в политика...вече като емигрант си спомням как един приятел успя да се сприятели с Фил Еспозито. След един мач на Рейнджърс се запознаха. Моят приятел също беше хокеист в България. Май тогава Фил за първи път разбра колко е била важна тяхната победа в Москва. Сега чета в УИКИ, че руснаците са им правили много гадни номера при гостуването в Москва, 
During Team Canada's stay in Moscow, the team's treatment was the source of numerous complaints by the players. When leaving Sweden, the team was informed that the players would stay at one hotel, their wives at another. The players threatened not to go, and the arrangements were changed to keep the players and wives together at the Intourist Hotel.[135] The players' wives were fed sub-standard food and the players would smuggle some of their food to their wives.[136] The team had contracted to have Canadian beer and steaks delivered to them in Moscow. The beer was lost at the airport, while the steaks were cut in half.[136] At a practice after game six, the Soviets tried to cut short the Canadians' practice.[137]