Българската представа за държава има ясна структура, чиито елементи могат условно да се разграничат и именуват: народ-чорбаджии-служители-интелигенция-управници-водач. Подреждам тези елементи съвсем грубо и добавям, че те са и морално оцветени.

Народът се състои от хората, чийто поминък е изпълнителският труд. За отделното лице и неговото семейство средствата за живот се придобиват с физическа работа в чуждо или свое стопанство. Ако не е така, то индивидът и неговото семейство се идентифицират с такива хора дори поминъкът им да е друг. Мнозинството от българите се самопреценяват като принадлежащи към народа и споделят неговите преценки и надежди. Те са отправили поглед, изпълнен със симпатия и съчувствие, „надолу“ и „встрани“ в рамките на социалната пирамида. Те виждат там „нашите“.

А народът, т.е. „нашите“, е добър и мъдър. Той води обикновен и труден живот. Той е обект и донор на властта. За него властта и държавата са далечни и донякъде враждебни, заробващи сили. Ако може да се избяга от тази робия чрез безнаказано нарушаване на закони – може. Иначе народът се самовъзприема като беззащитен пред заробващите го сили: чорбаджии, държавни служители, управници, интелигенция.
Където е народът – там е България.

Чорбаджиите (наименованието вземам условно, но е разбираемо) са тези, които притежават значима собственост (капитал) и могат да наемат срещу заплащане представители на народа, за да им работят или да им прислужват. Към чорбаджиите принадлежат и тези, които ръководят чужди стопанства и получават голям доход. Чорбаджия се става или с мошеничество, или с кражба. Чорбаджиите са прости и глупави, те са нагли и безчовечни.

Служителите са на държавна заплата. Те са чиновници, когато са цивилни, с различни отговорности и работят в канцеларии. Към служителите принадлежат и редовите полицаи, офицерите. Служители могат да бъдат и хора, произлезли от народа. Имали са късмет. Спрели са вече да бъхтят и да изнемогват от материални нужди. Добре е „човек от народа“ да има приятел или роднина сред служителите.

Управниците са най-важните служители. Получават голяма заплата и ръководят (разпореждат се с) важни работи – министри, депутати, генерали и полковници, областни управители, прокурори, съдии… Към тях принадлежат и партийните лидери и функционери на власт или в опозиция. Общо казано, те са маскари и мошеници. Те са гарваните от поговорката „гарван гарвану око не вади“. Те са търтеи. Лъжат, мажат, ядат кюфтаци и не работят. Основната им цел е да станат големи чорбаджии и да направят такива роднините си.

Интелигенцията е много шарена. Тук са учители, адвокати, лекари, журналисти… Учителите са съвсем до народа, падат малко будали, но не може да се отрече, че народът им е много благодарен и се ползват с неговата любов и признателност, но не бива да получават големи заплати. Все пак нито са се изпотили, нито изморили и работят на сянка.

Адвокатите са пердета и нахални, често вбесяват. Те са алчни и лъжливи. Докторите (лекарите) са печалбари, някои от тях нищо не разбират. Но има и добри доктори. Журналистите слугуват на управници и чорбаджии. Те са курви и е рядкост, някой да е свестен.

Чорбаджиите, служителите, управниците и интелигенцията лежат на гърба на народа. Те нищо не произвеждат и народът ги храни. Те са вълци в кошарата. Но ако може „дете на народа“ да стане чорбаджия, служител, управник, интелигент – много добре, но трябва да му се попречи. Ще се пише за гявол? Да ги нямаме такива! Тука в калта ще си останеш.

Водачът (за по-голяма яснота ще го нарека тато) или държавният глава, първият човек в държавата, този който води, е не само най-важният човек. Без него не може! Народът има за съюзник сред останалите „изеднически групи“ само тато, който държи юздите на чорбаджии, служители, интелигенция и управници.

Водач е бил царо (Фердинанд и Борис Трети), сетне – Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков… Последният беше наричан неслучайно тато. Държавата остане ли без тато, настъпват политически бъркотии. Когато Фердинанд е изгонен, държавата остава без тато. Стамболийски се опитва да влезе в тази роля, като разчита на народа. Но нахалството му не е простено от управниците и част служителите. Той просто е убит. Докато младият Борис Трети се утвърди като тато, минават петнайсетина години. В цялата страна е бъркотия, която е съвпаднала с криза и плащане на тежки репарации. Когато Борис влиза в ролята на тато (около средата на трийсетте години на ХХ век, обстановката се успокоява, той установява авторитарен режим и, общо взето, до смъртта му България макар и накуцвайки, върви напред. Борис умира и държавата остава без тато в драматичен исторически момент. Да кажем, че настъпилата политическа бъркотия е в резултат на войната, но веднага след 9 септември тато е намерен в лицето на Георги Димитров и е разпознат като такъв от народа, интелигенцията, управниците и служителите. Опитите да не бъде признат за тато от опозицията завършват фатално. В ролята на тато е могъл да влезе и Гемето, но Сталин е имал по-голямо влияние от Чърчил на Балканите. След смъртта на Георги Димитров Червенков бързо става тато, защото отговаря на условията. Той има подходящ външен вид и маниери. Червенков е едър и представителен, държи се ту като директор на гимназия, ту като фелдфебел на рота и има осанка на баща на патриархален род. Той знае, може и наказва непослушните. Свива сърмите на чорбаджиите, дебне управниците и интелигенцията, служителите са безгласна буква. Грижи се за народа!

След Червенков настъпват няколкогодишен неясен период, в който народът е оставен без тато. Постепенно Живков отстранява другите претенденти, и се утвърждава като такъв – селянин, неоособено образован, хитър, но грижовен – има хляб, сирене и работа, грижи се за своето семейство и село, както и трябва. Говори и се шегува разбираемо. Оправя се с чорбаджиите, служителите, управниците и интелигенцията. Не им дава много да шават. Общо взето – наш тато.

Когато беше свален и останахме без тато, настъпи истинска бъркотия, която продължи двайсет години. Отначало помислихме, че ще караме без тато, и държавата заприлича на разбойнически лагер. Опитахме се чрез партиите, т.е. чрез управниците да подредим къщичката си. Не се получи нито при Виденов, нито при Костов. Още повече Виденов беше младок и на ставаше за тато, Костов не разбра, че тато води пряк диалог с народа и държи за юздите другите. И от него тато не става.

И тогава се появи Симеон. Възрастен човек, образован, син на предишен тато, от него може и да стане тато. Може да говори за 800 дни, тато така трябва да лъже. Прилича му. Но той не разбра за какво става дума. И той не поведе диалог с народа. Не се качи да кара влак или да отиде да затваря в Баня буркани. Напротив, вместо да стегне чорбаджиите, управниците, интелигенцията и чиновниците, сключи съюз с тях и тръгна да си търси имотите. Много глупав човек. Язък му за възпитанието.

Настана време на безизходица.

СП едвам спечели изборите, щото са избори и народът все за някого пуска бюлетината. Станишев? Та той няма сурат да бъде тато. Маловръстен, несемеен и никакъв диалог с народа. Кара моторетка. Пройдоха. Няма език да говори с народа. И с кого се сдружил – с тариката-лесничей и големото добрутро от Дръндар…

Ето как на празното за тато място застана Бойко Борисов. Народен човек. Може всякакъв да е бил, но е израсъл от народа. Говори с него. Държи за юздите управници, служители, интелигенция и чорбаджии… Има разбираем език, осанка, поглед. Загрижен е за народа.

Бойко Борисов заема структурно място в българската представа за държава. Той е в ролята на тато. В този смисъл е несменяем освен ако сам не напусне ролята на тато: ако изпадне в положението на виновен, ако вземе да мрънка, ако се изплаши, ако тежко се разболее или…

В момента има един видим съперник – Първанов, който все повече влиза в осанката на тато. Но допуска фатални грешки: дружка е с чорбаджии, грижи се за интелигенцията, защитава служителите и управниците, не търси съюзник в народа. Само с осанка тато не се става. Трябва да бъде съборен тато ББ. Мястото да се оваканти…

Чака ни фантастична атака срещу ББ като тато, след което ще дойде другият тато или ще изпаднем в състояние на временно безвластие. Противниците на тато ББ са като противниците на Стамболийски – едни се чувстват застрашени, други са възмутени от неговата простотия и липса на равнище.

Ако успеят да му отрежат главата, но НЕ ПРОДЪЛЖАТ ПОЛИТИКАТА НА ВЪВЕЖДАНЕ НА РЕД И СЛАГАНЕ НА КРАЙ НА БЕЗОБРАЗИЯТА, чака ни невероятна бъркотия, реванш на старите „схеми“, затъване.
Надеждата е, че сме членове на НАТО и ЕС.