ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство, те-ке-зе-се) – Селскостопанските кооперации в България, свързани с различни етапи или страни от земеделския труд, както на много места по света, имат вековни традиции. Първите текезесета се появяват преди 9 септември като опит на малоимотните и средно имотни селяни да устоят на стопанската конюктура. Но след 9 септември, в изпълнение на комунистическия проект и по подражание на съветските колхози, в България се извършва насилствена кооперация на всички земеделски стопанства. Едно десетилетие (от края на 40-те години до 1958 година), на приливи и отливи, страната (кооперираха се селскостопанските земи и в градовете)  се стресираше от политическия и административен натиск. Кооперирането е съпроводено с данъчен натиск, всестранни репресии, които засягаха всички членове на семейството, и естествено – от съпротивата на селяните.

На селяните се вземаше земята, добитъкът и по-значимият за производството инвентар. Държавата определяше какво може да има в личното стопанство на селянина – от размера на зеленчуковата градинка до броя на кокошките. Юридически селянинът оставаше собственик на своята земя, внесен в кооперацията инвентар и добитък. На тази основа след 10 ноември бяха създадени Ликвидационните съвети.

Целите на властта бяха политически и икономически. Битката й беше срещу селянина-частник, който сам осигурява своята прехрана и де факто беше политически независим. Чрез контрола върху селскостопанското производство и продукция се осигуряваха средства за индустриализацията. Кооперирането прогонваше от селата младите хора, които бяха нужни като работна ръка в същата индустриализация.