ДО

ПРЕЗИДЕНТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

г-н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

Уважеми г-н Президент!

Имам честта да се обърна към Вас по повод публичните Ви изявления по време на неофициалното Ви посещение в САЩ през м. май т. г.

Вашата политическа неподготвеност и аматьорското Ви поведение, свидетелство за които са гафове в качеството Ви на държавен глава на Република България, ни заставят нас, хората, свидетели на най-новата история на нашата страна, не от преразкази, а като непосредствени участници в тях, да заявим, че заетата от Вас политическа позиция по повод събития с половинвековна давност е крайно некомпетентна, неуместна и нанасяща вреда на българската държава.

Какви с фактите ?

В началото на 60-те години на миналия век партийното и държавно ръководство на Съветския Съюз в лицето на Никита Хрушчов полага сериозни усилия за възстановяване на отношенията с югославската държава, крайно влошени от личния конфликт между Йосиф Сталин и Йосип Броз Тито. Възползвайки се от този конюнктурен момент, югославското ръководство поставя неофициално въпроса пред Никита Хрушчов да бъде отнета територия от Република България като страна агресор и сателит на фашистка Германия и предадени на Югославия като страна победител във Втората световна война. Става дума за Пиринска Македония и част от Кюстендилски окръг.

Единственият начин да се ликвидира тази потенциална опасност е българското ръководство да демонстрира категорична позиция за прокарване интересите на съветската страна на Балканите. Тактически се предлага постепенното премахване на границите между социалистическите държави и най-вече на тези със Съветския съюз и да се установи, както сега е модерно да се говори, свободно движение на стоки, хора и капитали между страните. За да звучат "автентично" тези "тактически" стъпки, Политбюро разглежда този въпрос на пленум, на който се обсъждат "общи насоки", които трябва да бъдат "чути" и "харесани" от съветското ръководство, за да се създаде "благоприятна" атмосфера за разговори между Тодор Живков и Никита Хрушчов. Трябва да заявим категорично, че решение по този въпрос никога и никой държавен  орган не е обсъждал или вземал. Никога не са предприемани каквито и да са били практически стъпки за реализацията на това "говорене". Няма юридически факт, от който да са настъпили правни последици за страната и българския народ. Тъкмо обратното! В резултат на този демарш въпросът, поставен от Тито, е отклонен от съветското ръководство и България запазва привилегированото си положение в рамките на СИВ и Варшавския договор.

Подобна инициатива е осъществена и през 1973 с цел завоюване доверието на съветското ръководство начело с Леонид Брежнев. На пленума на ЦК на БКП се приемат насоки за всестранно сътрудничество и сближаване със Съветския съюз. Това решение с нищо не накърни държавния суверенитет на България. Срещу "политическо говорене" страната започна ежегодно да получава в условия на най-строга тайна 500-600 милиона долара безвъзмездна финансова субсидия за нашето селско стопанство, 11-12 милиона тона нефт, природен газ, суровини и метали на символични цени. Това е "тайната" на просперитета на България, която по официални данни на ООН достигна 27-мо място в света по качество на живот (за сравнение сега сме на 74-то място).

Питам г-н Президента - днес, когато България е член ЕС и НАТО и с актове на българските държавни органи се ограничава нашия суверенитет, защо не говорите пред американските си домакини, че големите европейски държави ни заставят ежедневно да предаваме нашите национални и икономически интереси.

Каква е истината за България днес?  Отговорът е жесток!

Днес нашата икономика е опасана с джунгла от забрани, рестрикции, квоти, лимити и т.н. Нас ни лишиха от пазари, банки, наукоемки и специалистоемки производства. Стопанският профил на България е "бира-скара", "скара-бира", проститутки и дрога. Повече от две десетилетия нас ни управляват откровени престъпници, които обмислено и последователно заграбиха в свои ръце националното богатство.

Защо, г-н Президент, на националния празник 3-ти март Вие не споменахте дори една благодарствена дума към Русия, за това, че с щиковете на руските войници българската държава бе изровена от пепелта на историята.

Сигурен съм, г-н Президент, че такова поведение е чуждо и на англосаксонските и атлантически ценности за морал и добродетели, за които Вие толкова много говорите.

Г-н Президент, опита да закачим "вагона" си на "влака" на "богатия" запад за сметка на конфронтация с Русия, не е политика, а самоизмама, която може да има трагични последици.

 
4 юни 2012      Председател на ЦК на
       Съюза на комунистите в България
       
       Костадин Чакъров