Ако представителни генетични изследвания на днешните българи потвърдят, че генът ни е предимно тракийски, като славянските елементи са сравними с елинските и финикийските, а средноазиатските (прабългарските) са малочислени, то може да се допусне следната

                                                 хипотеза

за формирането на българския народ:

През пети и шести век на Балканите започват да се заселват славянски племена, които се смесват с местното население, в което са преобладавали елинизирани и романизирани траки. През VІІ век пристигат две български племена, водени от братята Аспарух и Кубер. Племето на Аспарух отсяда в днешна Североизточна България, а племето на Кубер - в Македония.

Аспарух, твърдят историците, се обявява за независим владетел и основава българската държава, като откъсва територия от Византия, от което следват непрестанни войни. Негова столица е Плиска.  Според мен, той извършва акт, подобен на въстанието на Асеневци векове по-късно. Имало е тракийска държава, завладяна от Рим, сетне владяна от Византия, за която местното население е имало памет, йерархия, обичаи... Аспарух просто я възстановява и оглавява. 

Българската държава в този начален период има основен проблем - нейното население и населението на Византия на Балканите е едно и също - траки, славяни, илири, готи, сармати, келти, даки...

То е елинизирано, романизирано и християнско.

Освен това културата на  Византия, нейното институционално и политическо изграждане доминират. На нейна територия върви постоянен процес на елинизация на населението. А пък в България дори документите в двора на хана се водят на гръцки език.

България  е подложена на постоянния натиск от Византия - великата империя в онези векове. Приемането на християнството (865) влошава положението. От гледна точка на държавната власт, то става драматично.  Всички висши църковни длъжности и почти цялото нисшо духовенство е византийско. Богослужението се води на гръцки език. Духовният живот на населението в България, а тогава Вярата го изчерпва, е под византийска власт. Още повече че гръцкият език е разбираем за основната част от населението - траките. Бил е разбираем и за повечето славяни, защото те векове преди това са били византийски поданици. Докато за траките гръцкият е бил писменият език, славяните са имали проблем.

Но какъв е бил той?

Определя го Черноризец Храбър: "Но как може да се пише добре с гръцки букви: богъ или животъ, или (много), или (църква), или (очакване), или широта, или (отрова), или (къде), или юность, или (език) и други подобни на тези? 
И така се продължава много години."

С други думи, славяните са имали проблем с означаването на фонемите на своя език с гръцките букви, които са имали своя фонетична стойност (имали са същия проблем и с латинските букви). От думите на Черноризец Храбър следва, че те не са имали проблем с разбирането на онова, което им се говори и чете...

Това са векове на бурно развитие на писмеността в цяла Европа, така че проблемът, посочен от Черноризец Храбър, е бил модерен за своето време, но той не е езиков, а политически.

Той има пряка връзка с острата политическа потребност да се пресече натиска на Византия, да се постигне единство на народа при ясна идентичност. 

Славяните, които съвсем не доминират по брой в рамките на държавата, са едноплеменни с населението на Запад от България. Неслучайно сюжетът с дейността на Кирил и Методий се развива във Великоморавия и Блатненското княжество (средния Дунав).

По това време етнокултурните сблъсъци в Европа имат изключителна острота и немските епископи, независимо от Рим, успяват да прогонят от Великоморавия учениците на Солунските братя, както и да унищожат много от техните книги.

Борис Първи се възползва от случая. Той приема в България прогонените от Великоморавия Климент, Наум и Ангеларий и се обръща към славянските племена.

Той е намерил начина да спаси България от византийско поглъщане, като се опре на тях в държавата си и славянизира останалото население чрез християнската вяра. Създават се две просветно-книжовни средища – Деволско-Охридската школа в областта Кутмичевица, която е част от географската област Македония, и Плисковско-Преславската област в североизточна България.

През 893 г. Борис свиква народен събор в Преслав, на който се взема решение гръцкият език да бъде премахнат от богослуженето и да бъде заменен от славянския, който става и официален държавен език. Духовенството се заменя с подготвените от Наум и Климент свещенослужители.

Така Борис решава няколко проблема: създава цивилизационни знаци за идентичност с хялядолетна сила; постига единство на народа с език, писменост, вяра; слага бариера пред визнатийското влияние; отваря държавата към западните съседи...

Подчертавам - това е хипотеза, при условие че бъдат потвърдени данните от досегашните генетични изследвания. Траките са основното население на първата българска държава,  но те са били родствени с населението на Византия и са били елинизирани. Славянизацията на цялото население е бил съзнателен държавен акт.

Иначе е необяснимо защо господстващата прабългарска прослойка ще стимулира създаването на славянска писменост, ще поощрява автори като Константин Преславски, чиито текстове срещаме такива фрази:

"Учители двамина, що стоите отдясно пред Пресветата Троица,

молете се на Христа, та да опази стадото славянско!"

"Всички люде, да възпеем и с любов да облажим

божествения и верен Методий,

като пастир велик на славяните, като служител верен, като прогонител на ересите."

Борис Първи е прабългарин, прабългарска е аристокрацията. В условията на невероятна етно-племенна чувствителност, управляващите "забравят" своето племе и ще се нарекат славяни. Парадокс.

Това е политическо решение! Да станат славяни, да прекъснат езиковата и племенна връзка на населението в държавата с Византия и да се обърнат към славяните на запад.

Не виждам друго обяснение за генетичното различие на днешните българи от останалите славянски народи. Разбира се, ако то бъде потвръдено от представителни генетични изследвания. Просто една хипотеза.

Коментари в профила на Омда във  Фейсбук