Боян  Фичоров

По мои впечатления, в Пловдивско, в днешно време, момъкът заедно с родителите си отива да поиска ръката на любимата девойка. Освен родителите в дома на момичето често отиват сестрата, братът, снахата и зетят. Младежът носи букета за избраницата си, за майка й и за другите жени, които живеят е същия дом. Носи се и торта, но някои спазват обичая и носят специално омесена пита заедно с бутилка с някакво питие.

За годеж обикновено се отива вечер. По време на вечерята се водят разговори за сватбата и се уточнява датата, ресторантът, музиката, кумовете, шаферките и броят на сватбарите от двете страни. Първият тост е този на бащата на момичето, с който той дава благословията на бъдещите младоженци. След него думата взема бъдещият младоженец, като благодари за това, че тя е приела неговото предложение, като благодари и за получената благословия от страна на нейното и на своето семейства.

В днешно време младите не желаят да стоят дълго време годеници и затова се определя възможно най-близката дата, до която могат да се приготвят дрехите на младоженците, да се поканят гостите и пр. Един период от 6 до 12 месеца е чудесен като времетраене на един годеж. През това време бъдещите младоженци освен, че ще могат да си помечтаят как да изглежда техният ден, ще могат да планират по най-рационален начин бюджета си.

Роднините и приятелите се канят на сватбата посредством покани, занесени лично или изпратени по пощата. В навечерието на сватбата – две-три вечери преди нея, се правят ергенска и моминска вечер – изпращане от страна на приятелите на младоженеца и приятелите на булката.

Младоженците избират кумовете си, ако нямат родово кумство или кръстник, който е кръстил младоженеца. Когато отиват да го канят, трябва да занесат бутилка с пиене, торта, кутия с бонбони, а за кумата – букет цветя. На сватбата младоженците даряват кумовете си и техните деца. Кумата е тази, която, заедно с шаферките и най-близките приятелки на булката, ще я забули, ще й помогне да се облече и приготви за сватбения ритуал. Кумата също е и тази, която разбулва булката, която се стреми да удари с воала натрупаните около тях моми и ергени. Когото удари, той пръв ще се ожени. А на излизане от църквата, тя е, която трябва да хвърля върху мнозинството жито и бонбони.

В днешно време приготвянето на булката за венчавка е сведено до съвсем практични неща – няма хвърляне на було, нито обуване на обувки от девера и т.н. Хвърлянето на букета е привнесен през последните години обичай. Булката е облечена и забулена с помощта на кумата и приятелки, след което идват да я вземат младоженецът с кума и роднини. Възпроизвеждат се такива обичаи от традиционната сватба като криенето на булката, откупването и извеждането й. Поливането на вода при извеждането на булката от бащиния дом се приема като пожелание за щастие и благополучие в живота на младото семейство.

Младоженецът подарява цветя на тъщата, черпят се сватовете, след което всички отиват в ритуалната зала за сключване на граждански брак, правят се снимки на младото семейство след ритуалното подписване пред служител на общината и присъстващи свидетели, а от там в същия или на другия ден – в църквата.

Свещеникът изпълнява венчалния обред и кумовете и младоженците се ръководят от него. Има обичай шаферката да постила бяла кърпа пред младоженците, които ще сложат подписа си за бракосъчетанието. Вярва се, че който от двамата пръв настъпи кърпата, той ще командва вкъщи. Двамата съпрузи са свързани с брачна халка за цял живот.

След венчавката всички се отправят в ресторанта. Влизат най-напред младоженците с кумовете и родителите си, застават близо до вратата и приемат поздравленията на поканените гости. После сядат на централно място на трапезата. Кумът или кумата пръв вдига наздравица, като честити брака на младоженците и произнася кратко, весело и духовито слово, което да създаде настроение, пожелава здраве и “таз година булка, догодина – люлка" и т.н.

Първият танц е за младоженците, като малко след това се включват и кумовете. Започва сватбеният обяд/вечеря, веселба, танци и хора. Ако младоженците нямат възможност да приемат гости вкъщи, поради малко жилище, в ресторанта двамата минават с чаша в ръка да се поздравят с всеки сватбар и да получат подаръците, които някои са им донесли. Интересна част е и свалянето със зъби на жартиера на булката и хвърлянето му в група неоженени мъже, подобно на хвърлянето на букета от младоженката. Неписано правило е и шаферките да не са с прекалено хубави рокли и грим, прически, за да не засенчат радостта на булката.

Когато се прибират вкъщи, след тържествения  обяд/вечеря в ресторанта, свекървата може да посрещне булката с пита, нарочно омесена за случая, с мед, масло и вино.

Така съвременната сватба се побира в рамките на няколко часа, като се спазват някои от най-устойчивите елементи на сватбената традиция. В духа на тази традиция, през първата седмица новата семейна двойка трябва да направи посещения на кумовете, на родителите на булката.

Така съвременната сватба е вече само пъстра смесица от традиционни обредни действия и иновации, стари и нови вярвания и много спомени, живи в съзнанието на по-възрастните поколения.

В заключение мога да добавя че това е един прекрасен ден за младите влюбени, който завинаги остава в съзнанието им, разбира се ако са държали един на друг преди да предприемат тази стъпка.