Петко Тодоров Хинов

Съвест. Съ-вѣсть. От глагола вѣдѣти (знам изоснови, знам същностно-опитно) + съ (заедно, съвместно). Някой вътре в нас, невидим за останалите, който все пак знае. Дори когато не искаме никой да знае. Съ+ може и да е някой край нас, т.е. въпреки нас, който знае. Някой. Дори когато не искаме да Го има, да Го назоваваме. Дори когато Го "антиназоваваме".

Глас, за когото всичките ни ценностни системи и самооправдания са нищо, защото той идва от самите недра на човешката ни същност. Някой, когото можем да заглушим отвън, но не отвътре. Някой, който може без думи да взриви бронираната ни с думи същност. Някой, на чиято страна ако застанем, придобиваме сила над всички стихии и разрушители на човешкото в тоя свят. СЪВѢСТЬ.

Съ-вѣдѣние. Съ-всезнание.