Борислав Попов

Студено. Ама много студено - в 8 часа - минус 12! Всичко настръхнало от студ, само двете кученца тичат радостно към мен, когато отивах да си пийна кафето до магазина и да се видя с някого, който не му се седи в къщи. Съклетясахме!

Мислех да отида към Яйлата, та да видя дали има лед! По скалите. Една зима присъствах на невероятна гледка - имаше буря и по скалите се бяха образували едни гигантски сталактити - красиво! В някои ледени висулки замръзнало зелено водорасло - оцветил се сталактита зелен. В друго от червените - станал червен, от скалите от бледо жълто до червеникаво. И пекна слънце Брегът заблестя и цветовете се преливат и искрят. Невероятна красота!!!

И след това от слънцето буквално за половин час започна всичко да се разтича и да цопва в морето.

Но днес наистина вълчи студ. Няма и слънце като вчера. Тая сивота някак психически те кара да настръхнеш от ледения въздух.

Марьо, съседът ми ме кара да прескочим, че да ми налее малко винце и шише ракия. Не отказвам. Докато ми налива в душата ми се прокрадва топлинка. Полека-лека душата ми започва да се стопля и докато се прибирам към къщи се стоплям все повече.

Помотах се докато запаля печката, докато си сипя ракийката и да си приготвя една зимна салата - рязани домати от консерва, една копраля праз лук и две глави от водния. Това като се овкуси със сол и, оцет и шарлан - екстра! И така, скоро ще му седна, вече ще ми е топло от печицата, от ракийчицата и от топлотата, дошла от Марчо!

Няма нищо по-хубаво, според мен, от добрата дума, от доброто съседство, от доброто приятелство, от човещината, от любовта - има ли ги, няма да е студено, па макар и дърво и камък да се пукат от студ! Да не трупаме мраз в никой ъгъл на душите си!