Атанас Мишев 
 

Разказът ми е за човек на име Стоян Ставрев Стоянов, роден през 1911 година, който ми се пада прадядо по майчина линия. Преселил се е от Източна Тракия (някъде Самоково, от някакво село, което в момента е на турска територия) и се е преместил да живее в странджанското село Изгрев. Около 1930 година се преселва в село Китен (понастоящем един от черноморските ни курорти) и е един от първите заселници там. Бил е много трудолюбив човек, който с пот на челото си е изкарвал насъщния, но партията не е гледала с добро око на тези хора, смятала ги е за кулаци. Кулаци биват наричани по-заможните селяни. За "народни врагове" и кулаци биват обявявани дори семейства, които не искат доброволно да предадат единствената си крава. Спрямо кулаците се прилагат различни репресивни мерки в процеса на т. нар. "разкулачване". През 1945 година брат му Петко Ставрев емигрира в Турция, а от там в Италия и Франция, точно поради причините, посочени по-горе. Петко и няколко други бегълци са се уплашили от това, че няма да могат да изплатят налозите, които им е налагала държавата по онова време, но не са политически емигранти, а по скоро икономически. Подлъгва ги човек, който им казва да се преселят в Турция и след няколко месеця щяла да падне властта и да се върнат обратно. Когато той избягва, безкрайно много пъти привикват прадядо ми Стоян на разпити в милицията, заплашват го по различни начини и му прилагат натиск. Когато дядо ми Атанас кандидатства в техникум, не го приемат поради тези причини. През 1958 година карат прадядо ми Стоян да се включи в ТКЗС-то, като го заплашват не един път, понеже той е бил много имотен човек. Прадядо ми Стоян Ставрев Стоянов е починал през 1981 година, 5 години преди аз да се родя.

Снимка на моя спомен за прадядо и прабаба