Стефан Янков
Само ден след като се възхищавах искрено на швейцарското инженерно чудо под връх Фроналпщок (най-стръмният фуникилар в света - с до 78% наклон), друго инженерно чудо зрелищно даде фира, убивайки десетки абсолютно невинни и нищо неподозиращи хора, преминаващи с колите и камионите си по един някога великолепен мост, заслужено кръстен на своя създател - инженер, получил патент и хиляди аплодисменти за изобретената от него стоманобетонна технология.
Технология, технология - ама от 1968 година. И като не се поддържа (колко по-сладко е парите да се харчат за глупости с по-голяма печалба), накрая хората ще го запомнят с трагедията и нейните жертви.
Определено напоследък се вижда, че Западът не е точно това, което сме свикнали да си мислим. Тази сутрин примерно псувах миланските строители, защото си цапах колелцата на куфара по уж асфалтиран, ама в софийски стил тротоар (което само по себе си е ужасна гнус), из който асфалт обаче имаше сума ти недовършени както трябва или изровени после участъци - а в точно тоя град туристическата такса е 4 евро на турист на нощ!
Представете си колко хиляди хотела са пълни с по колко десетки туристи на нощ, умножете по 4 евро и по 365 дни в годината... и сигурно само от това ще се съберат парите за поддръжката на улиците на града. Стига някой да не ги прибира за нещо друго обаче. Т.е. сигурен съм, че и корупцията не сме я измислили ние.