Журналист, писател и общественик. Дългогодишен политически емигрант.

Стефан Груев е роден в София на 26 май 1922 г. в семейството на Павел Груев, началник на личния кабинет на цар Борис III и един от най-доверените хора на монарха. През май 1944 г. напуска България, за да следва право в Женевския университет.

Докато учи и завършва в Женева, в България на власт идват комунистите и през 1945 г. баща му е осъден от Народния съд като "враг на народа" и екзекутиран, а семейството му (майка, брат и сестра) е изселено в Добруджа.

Самият Груев се установява във Франция и започва журналистическата си кариера като стажант-репортер в най-успешното тогава френско седмично списание “Пари Мач”, за което работи в продължение на 26 години, като от 1957 до 1977 г. ръководи кореспондентското му бюро в Ню Йорк. Работи също за Радио Свободна Европа и за българската програма на Би Би Си. Натурализиран гражданин на САЩ е от 1963 г.

Стефан Груев е сред основателите и активен участник в дейността на българските емигрантски организации “Свободните българи”, “Българско огнище” и “Свободен български център”, на който е един от петимата директори, както и в издаването на техните списания “Възраждане” и “Български преглед”.

Пътува много и се среща с интересни и известни личности в Лондон, Мюнхен, Кайро, Ню Йорк - Фидел Кастро, Мерилин Монро, Джон Кенеди, Джордж Сорос...

Прави репортерски проучвания в различни области, участва в изследвания в областта на океанографията, на науките за Земята и за произхода на Вселената във връзка с проекта "Ларус". Той е първият българин, стъпил на Антарктида и единственият засега стъпил на Южния полюс.  

Автор е на осем книги на френски и английски език. На български са издадени три от тях – “Проектът Манхатън”, “Корона от тръни” и “Моята одисея”.

През 1987 г. публикува “Корона от тръни. Царуването на Борис III, 1918 – 1943”, с първо издание на български език през 1991 г.  в огромен тираж от 207 000 екз.

"Проектът Манхатън. Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели", издадена на английски през 1967 и на български през 1998 г., е разказ за създаването на атомната бомба. Книгата е преведена в Япония, Франция, Германия, Италия.

През 2002 г. на български език е издадена и автобиографията "Моята одисея", в която Груев описва живота си от заминаването до завръщането в България през 1990 г. след падането на комунистическия режим: детството, смъртта на баща си, престоя в Париж и работата като журналист. Книгата е посветена на паметта на брат му Симеон (Буби), който избира да остане и да умре в родината си.

Стефан Груев е сред основателите на Американския университет в България (1991) и дългогодишен член на неговия борд на директорите. Носител на почетната степен "Доктор хонорис кауза" на университета от 2002 година.

През 2002 година е отличен с орден “Мадарски конник” I степен за забележителен принос в популяризирането на българската култура и история в България и по света и по случай неговата 80-годишнина. Орденът му е връчен на специална церемония в българското посолство във Вашингтон на 24 януари 2003 г.

Женен за американка, има един син и две внучета.

Починал на 83-годишна възраст на 2 май 2006 г. в Ню Йорк.

------------------
След като десетилетия наред е много близък със семейството на покойния цар Борис III, през 2004 г. Стефан Груев публично се разграничава от Симеон Сакскобургготски по повод подкрепата му за Иван Славков, след избухването на скандала с тогавашния член на Международния олимпийски комитет и председател на Българския олимпийски комитет. Заедно с това Груев публично поздравява Филип Димитров за критиката му към действащия министър на спорта Васил Иванов-Лучано, опитал се също да защитава Славков по нареждане на Сакскобургготски: "Поздравявам Филип Димитров, че изразява така точно и доблестно нормалната реакция на всеки почтен българин! При едно правителство, което избра да потули съществуването изобщо на едно 46-годишно срамно минало, и което никога не каза една дума на съжаление или показа и най-елементарно съчувствие към безбройните пострадали, окуражително е да видим, че все пак има честни граждани, които не са забравили ужасите и безобразията на комунистическия режим."
 

 ----------------------

Източник на изображението: сайтът на племенника на Стефан Груев Георги Ризов http://www.georgerizov.com/george.asp?move=next&page=51&c=69